Краткотрайна бе радостта на гръцките икономически анализатори, които побързаха да оценят приемането на спасителния механизъм за Гърция като решение на кредитните проблеми на страната. След лек спад лихвите по десетгодишните гръцки държавни облигации отново скочиха на почти 400 базисни пункта в средата на седмицата. Финансистите от Commerzbank коментират, че в момента страната може да не се нуждае от двустранната финансова помощ от страните-членки на Еврозоната и Международния валутен фонд, но това не решава проблема с кредитирането в дългосрочен план. Министърът на финансите Георгиос Папаконстантину прави официални изявления всеки ден, че Гърция няма намерение да задейства помощния механизъм. Международните икономически анализатори твърдят, че финансовата помощ за Гърция е неизбежна и в следващите десет дни страната ще е поиска официално помощното кредитиране.
„Не смятам, че гръцкото правителство ще чака да се провали на международните пазари”, казва анализаторът Крис Прайс от оценителната агенция Fitch и добавя: „ще се обърнат по-рано към Европейската комисия. Може да е след седмица-две, но не смятам, че ще оставят нещата така за дълго време.” Той обяснява, че Fitch най-вероятно ще намали с още едно ниво кредитния рейтинг на страната към края на април, поради трудностите с кредитирането от международните пазари. Оценката ще спадне на ниво junk ВВВ-, ако правителството не успее да защити изпълнението на Програмата за стабилност и развитие. Крис Прайс не изключва възможността Гърция да се справи с намаляването на държавния дефицит, но подчертава трудността на тази задача. „Спадът в БВП ще е между 2% и 3% за тази година, като очакваме стабилизация най-рано след година-две. В сравнение с опита на други държави, рецесията тук е доста по-мека,” обясни той.
В същото време гръцките икономически специалисти настояват правителството да предприеме незабавни мерки към задействането на помощния механизъм. В изказване пред Financial Times главният икономист на EFG Eurobank Гикас Хардувелас и председателят на Института за икономически и индустриални изследвания IOBE Янис Стурнарас подчертават, че помощната програма ще гарантира изпълнението на икономическите реформи в страната. „Лихвените проценти няма да спаднат докато правителството продължава да твърди, че не възнамерява да използва помощния механизъм. Би било голяма грешка, ако сега не се възползваме от тази възможност,” казва Стурнарас. „Вярваме, че е въпрос на седмица или дори дни потърсим официално помощ от Европа и МВФ. Финансовите проблеми на страната не остават голяма възможност за отлагане на неизбежното,” заявява Гикас Хардувелас.
Докато решението за пускане в действие на финансовата помощ за Гърция се отлага, евроскептиците имат още един коз в ръцете. Професор Йохам Стармбати е един от поддръжниците на идеята, че икономическата криза в Гърция е само началото на края за единната европейска валута. Той е на мнение, че пакетът за двустранна финансова помощ за средиземноморската страна противоречи на Договора от Маастрихт. Той открито заявява пред германския вестник Rheinische Post, че ще подаде жалба в Конституционния съд, ако Германия се наложи да участва в програмата. В публикацията се подчертава, че професорът тълкува финансовия механизъм като един вид субсидия (забранена в международната договореност), поради факта че лихвеният процент на кредита е по-нисък от този установен на международните пазари. Финансовият министър на Германия Волфганг Шойбе твърди от своя страна, че Германия не трябва да се включва в програмата за финансова помощ, ако действието не бъде одобрено от парламента.
Според високопоставен служител на гръцкото Министерство на финансите, страните-членки на Еврозоната могат да участват доброволно в плана за финансова подкрепа. Същият източник твърди, че Гърция има достатъчно страни-съюзници в рамките на Еврозоната, дори и Германия да откаже участие.