Снимка: hks.harvard.edu
В период, когато Гърция търси новото си лице, а политическата система очевидно изпитва затруднения да се справи с предизвикателствата на икономическата криза, се чуват различни гласове. Едни призовават към капитулация на правителството, други към мобилизиране, а трети просто не знаят какво искат, но не им харесва живота, който живеят. Каквито и да са подбудите на всеки един, който днес скандира в превратна Гърция, единствената истина остава, че промяна няма да дойде, ако първо няма конкретен план и второ той не се изпълни дословно, по начина по който е предначертан.
За момента планът на Гърция за измъкване от кризата е Меморандумът за финансова помощ, който има реален шанс да се провали, защото изглежда твърде труден за управляващите. Независимо от това, фискалната консолидация и структурните реформи са единственият начин, които средиземноморците могат да се измъкнат от настоящата ситуация. Те са и в основата и същността на договора за финансова помощ.
Освен по-голямата част от европейските лидери, Международния валутен фонд и много икономисти, това мнение споделя и харвардския професор по икономическо развитие Рикардо Хаусман. Той говори в Атина тази седмица по темата „Гърция и тайната на устойчивия икономически растеж”. Той бе категоричен, че дори утре Гърция да занули външния си дълг, тя все още ще има бюджетен дефицит от около 20 милиарда евро или около 10% от БВП, който не може да се обслужва, защото страната няма достъп до капиталовите пазари. „Няма как да минете без фискални корекции. Това е положението. Сега трябва да се намери начин как в период на фискална консолидация да се стимулира икономическия растеж”.
Рикардо Хаусман изключи варианта Гърция да се върне към положителен икономически ръст, чрез стимулиране на вътрешното потребление. Познатата теория на Кейнс, на която се опира дори и икономическата програма на Андонос Самарас, лидер на опозиционната Нова Демокрация, няма бъдеще в модерната реалност на Гърция. Страната изпусна периода на евтиното кредитиране между 2000 и 2008 година, когато можеше да си позволи корпоративен данък от 15% и днес е време за по-реалистични решения. „Забравете Кейнс. Той е във миналото ви”, обърна се към гръцкия бизнес елит икономистът. „По-голямото потребление ви доведе и до по-голямо кредитиране, а резултатът от този кръговрат е огромният външен дълг”. Време е потреблението да се смъкне под нивото на БВП, за да започне страната да отделя първични бюджетни излишъци.
В момента Гърция трябва да се преориентира как в период на фискална консолидация да акумулира свежи средства. Това очевидно не може да стане като се опита да привлече нови чуждестранни инвестиции, с постоянно променящата се данъчна система, която все още търси крайната си форма. Значи единственият начин да се налеят пресни чуждестранни пари в страната, които не са под формата на заем, е увеличаването на обема на туризма и износа. Туризмът в Гърция е ключов сектор за икономиката, но не е достатъчно голям, за да компенсира липсите в бюджета и нуждата от по-големи приходи. Той все още има големи възможности за развитие, но държавата трябва да създаде и нужните предпоставки за улесняване на търговския обмен, който този път трябва да е в полза на износа към вноса, за разлика от предишното десетилетие.
В същото време Гърция трябва да се ориентира към производството и износ на стоки с висока добавена стойност и технологично иновационни, които в повечето случаи се произвеждат главно от напредналите страни. Ако страната може да създаде равен по качество продукт от този тип, той ще е по-конкурентен от неговия съперник, произведен в технологично напредналите страни, защото цената на труда ще е по-ниска. В сфери на производство и износ, които са заети от страни като Китай, Индия или Сингапур, както е при текстила и облеклата, Гърция няма смисъл да влива допълнителни средства. Там където може да развие значителна преднина са машинопроизводството, циментовата индустрия и леката промишленост, които имат големи възможности за растеж.
Трябва да имаме предвид, че богатите държави със силен износ, никога не изнасят само по едно нещо или ограничена група стоки. Те диверсифицират, което е тайната на успеха им, казва преподавателят от Харвард. От тази гледна точка Гърция трябва да се ориентира, които са традиционните за страната сектори на производство и как продуктите от тях се котират на световния пазар. Ако има разминаване между досега произвежданото и търсенето в световен план и главно към страните-цели за износ, местният бизнес трябва да потърси най-близкия по род продукт (nearby product), за който ще се вложат минимални инвестиции, но ще пазарно търсен.
Пробуждането на инициативността е в основата на всички успехи, вярва Рикардо Хаусман и от тази позиция той намекна, че кризите помагат. Спокойният живот и сигурността кара хората да залежават, а според него в последните години активната част от гръцкото население е пострадала точно от това. В този смисъл без да изрече точните думи, професорът остави да се разбере, че евентуалното временно връщане на Гърция към драхмата, може да предизвика активизиране на иновационното мислене в страната. „Този въпрос е най-добре да бъде обсъждан през уикендите на кафе, когато капиталовите пазари не работят”, каза многозначително той по въпроса за ефекта, който може да има излизането на Гърция от еврозоната.