Снимка: hks.harvard.edu
В период, когато Гърция търси новото си лице, а политическата система очевидно изпитва затруднения да се справи с предизвикателствата на икономическата криза, се чуват различни гласове. Едни призовават към капитулация на правителството, други към мобилизиране, а трети просто не знаят какво искат, но не им харесва живота, който живеят. Каквито и да са подбудите на всеки един, който днес скандира в превратна Гърция, единствената истина остава, че промяна няма да дойде, ако първо няма конкретен план и второ той не се изпълни дословно, по начина по който е предначертан.
За момента планът на Гърция за измъкване от кризата е Меморандумът за финансова помощ, който има реален шанс да се провали, защото изглежда твърде труден за управляващите. Независимо от това, фискалната консолидация и структурните реформи са единственият начин, които средиземноморците могат да се измъкнат от настоящата ситуация. Те са и в основата и същността на договора за финансова помощ.
Освен по-голямата част от европейските лидери, Международния валутен фонд и много икономисти, това мнение споделя и харвардския професор по икономическо развитие Рикардо Хаусман. Той говори в Атина тази седмица по темата „Гърция и тайната на устойчивия икономически растеж”. Той бе категоричен, че дори утре Гърция да занули външния си дълг, тя все още ще има бюджетен дефицит от около 20 милиарда евро или около 10% от БВП, който не може да се обслужва, защото страната няма достъп до капиталовите пазари. „Няма как да минете без фискални корекции. Това е положението. Сега трябва да се намери начин как в период на фискална консолидация да се стимулира икономическия растеж”.
Рикардо Хаусман изключи варианта Гърция да се върне към положителен икономически ръст, чрез стимулиране на вътрешното потребление. Познатата теория на Кейнс, на която се опира дори и икономическата програма на Андонос Самарас, лидер на опозиционната Нова Демокрация, няма бъдеще в модерната реалност на Гърция. Страната изпусна периода на евтиното кредитиране между 2000 и 2008 година, когато можеше да си позволи корпоративен данък от 15% и днес е време за по-реалистични решения. „Забравете Кейнс. Той е във миналото ви”, обърна се към гръцкия бизнес елит икономистът. „По-голямото потребление ви доведе и до по-голямо кредитиране, а резултатът от този кръговрат е огромният външен дълг”. Време е потреблението да се смъкне под нивото на БВП, за да започне страната да отделя първични бюджетни излишъци.
В момента Гърция трябва да се преориентира как в период на фискална консолидация да акумулира свежи средства. Това очевидно не може да стане като се опита да привлече нови чуждестранни инвестиции, с постоянно променящата се данъчна система, която все още търси крайната си форма. Значи единственият начин да се налеят пресни чуждестранни пари в страната, които не са под формата на заем, е увеличаването на обема на туризма и износа. Туризмът в Гърция е ключов сектор за икономиката, но не е достатъчно голям, за да компенсира липсите в бюджета и нуждата от по-големи приходи. Той все още има големи възможности за развитие, но държавата трябва да създаде и нужните предпоставки за улесняване на търговския обмен, който този път трябва да е в полза на износа към вноса, за разлика от предишното десетилетие.