Галерия

1

Френският президент Франсоа Оланд и италианският министър-председател Марио Монти приеха поканата на гръцкия премиер Андонис Самарас да посетят Атина в най-скоро време. Европейските лидери заседаваха в Брюксел на редовната среща на върха, на която се потърси решение за укрепването на съюза в период на задълбочаваща се криза. Достигна се напредък по обединяването на надзора на банките в еврозоната, но темите свързани с дълговата криза останаха в периферията на разговорите. Гръцкият премиер описа връзката на страната с Франция като отлична и подчерта, че като цяло Европа оценява трудностите, които изпитва средиземноморската страна днес по пътя на преустройство.

Самарас наблегна пред европейските си колеги, че икономиката и обществото в Гърция се намират на края на силите си. “Ликвидността, която е кръвта на икономиката е на нулата, безработицата е достигнала до кошмарни нива и всеки грък преминава една лична драма”, подчерта премиерът. Той заяви, че рецесията подхранва екстремизма, популизма и неприемливите политически явления.

От срещата на лидерите стана ясно, че помощният транш от 31,5 милиарда евро се очаква да дойде с представянето на доклада на надзорната тройка от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия до средата на ноември.

Междувременно Атина посети европейският комисар по регионалното развитие Йоханес Хаан, който заяви, че Гърция може да усвои до края на годината три милиарда евро от полагащите се субсидии от съюза. За 2012 страната е усвоила 700 милиона и според комисаря се движи над средното прието за държавите от Европейския съюз. Въпреки това, трудната финансова ситуация в страната трябва да катализира по-активното усвояване на европейските средства.

Йоханес Хаан заяви, че е разочарован от замразяването на инициативата между гръцкото правителство и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която трябваше да предостави финансиране на малките и средни предприятия.

През март инвестиционната банка и държавното управление подписаха двустранен договор за създаването на Гаранционен фонд, който да осигури финансиране за реалния бизнес. Според плана до есента малките и средни предприятия в Гърция трябваше да имат достъп до 440 милиона евро нисколихвени заеми, които така и не дойдоха в страната. Комисарят подчерта, че въпреки закъснението до края на месеца Гаранционният фонд ще заработи с намален капитал от 150 милиона евро.

Гръцки икономически анализатори коментираха пред GRReporter, че не е изключено Европейската инвестиционна банка да е спънала приемането на гръцките държавни гаранции, за да не навреди на отличния си кредитен статус.

Комисарят призна, че гръцкото правителство е изпълнило своята част от договорката, за да се активират допълнителни средства за финансиране на малките и средни предприятия. Хаан остави да се разбере, че пречките са създадени от страна на Европейската банка за инвестиции и се ангажира да окаже натиск, така че фондът да бъде пуснат в действие час по-скоро.

В програмата за оползотворяване на европейските средства според Националната рамка за стратегическо развитие (ЕСПА) бяха включени 180 проекта с предимство на стойност 11,5 милиарда евро. От тях 40 са заплашени да изгубят финансирането си, което е приблизително пет милиарда евро, ако до 2015 не се покаже значителен напредък. Между тях са и четири проекти за изграждане на ключови магистрали, които се очаква да допринесат за съживяването на закъсалата икономика.