Галерия

1

На масата на преговорите отново са поставени алтернативните планове за спасяване на еврото и „слабите му звена“ като Гърция. В статия на френския вестник „Le Monde" се отбелязва, че „Планът Б“ би могъл да включва разделянето на еврозоната на северна и южна, масовото емитиране на евро от Европейската Централна Банка, както и въвеждането на национални валути за вътрешна употреба от членовете на разделената еврозона. Подобни планове «биха могли да предотвратят рухването на еврозоната», посочва пред „Monde" Жан Пиер Весперини, член на френския Съвет за икономически анализи (CAE), който изпълнява ролята на специален съветник на френския президент. Този Съвет, както и други икономисти смятат, че „Планът Б“ трябва да съдържа следните принципи:

1. Коренна промяна на паричната политика

«Най-доброто решение за спасяването на еврото е Европейската Централна Банка да преобразува в евро всички дългове на правителствата, т. е. Централната Банка да започне да „сече“ пари и да поеме плащането на всички облигации на националните правителства, които имат падеж», обяснява Весперини. «По този начин ще се намали значително обменният курс на еврото, като целта е да достигне около 1,15 долара, което би позволило излизането от кризата», добавя френският икономист. Както отбелязва вестникът, става въпрос за една тактика, до която Европейската Централна Банка е прибягвала в много малко случаи, поне 10 пъти по-малко от американската Fed.

Колегата на Весперини, Антоан Брине смята, че не е достатъчно само намаляването на лихвите и преобразуването на държавните дългове в евро. «Необходима е мащабна намеса на Европейската Централна Банка на международните валутни пазари, по примера на Швейцарската Банка», обяснява той, и добавя, че за да се случи всичко това е необходимо едно общо европейско икономическо управление, което ще упълномощи Европейската Централна Банка да пристъпи към подобно обръщане на валутната й политика на 180 градуса.

2. Евро на севера и евро на юга

Това обръщане на валутната политика без съмнение ще спре икономическата и финансова криза в еврозоната, смятат експертите от CAE. Но ще възникне друг основен въпрос, който ще трябва да бъде решен: икономическите разлики между страните в еврозоната. За тази цел еврото трябва да се превърне от „единна валута“ в „обща валута“ - тъй като приемането на единна валута изисква „федерализацията“ на Европа по примера на САЩ или Германия, за да разполага с механизми за прехвърляне на капитали от един федерален щат в друг.

Изследователите от CAE подчертават, че подобно решение би представлявало и емитирането от Европейската Централна Банка на еврооблигации, «предложение, срещу което се съпротивляват яростно от Берлин».

Ален Грандзан казва: «Еврото днес функционира като парична единица на Германия. Тази тактика не е ефективна за Европа. Сближаването по отношение на конкурентоспособността на Северен Рейн и на Пелопонес чрез фискални ограничения и намаляване на заплатите е метод, който вече е изчерпан. За да бъде възстановено равновесието между икономиките трябва тези страни да въведат различни по мощ парични единици. Нещо, което предполага разделянето на еврото на евро на севера и евро на юга».

Следва да се отбележи, че Весперини смята, че «Франция в никакъв случай не бива да въвежда еврото на севера».

3. От «единната» към «общата» валута

Двата вида евро ще са подложени на безмилостни спекулативни атаки на международните валутни пазари. Еврото на юга ще е подложено на задушаващ натиск и ще претърпи принудителна девалвация, а държавните и частни компании на страните, които ще го въведат, ще бъдат заплашени от спиране на плащанията. За да бъдат предотвратени негативните последици от промяната, икономистите предлагат да бъде въведена нова система за определяне на лихвите в еврозоната.

«Като се имат предвид огромните разлики в конкурентоспособността между Италия, Португалия, и страните от севера, в еврозоната ще трябва да се въведе система от стабилни и фиксирани валутни курсове между държавите-членки. Това предполага връщането на националните валути, контролирани от всяка държава, и паралелното използване на една „вътрешна“ и на една „външна“ валута».

Т. е. страните-членки ще имат своята национална валута, и същевременно една обща валута (една за северните, и друга за южните страни-членки), която ще прилича на старата Европейска валутна единица (ΕCU). Ще могат да определят курса на националната си валута спрямо „общата“ валута.

«Явно общата валута няма да се използва в ежедневието, но ще позволи прогресивното балансиране на икономиките, без да бъдат принудени националните правителства да пристъпят към масово девалвиране на новата драхма, на новото ескудо, на новата песета и т. н.», посочват специалистите.

Разбира се, предложенията на икономистите пораждат куп въпроси. А те остават без отговор, тъй като специалистите от CAE не навлизат в технически подробности по отношение на външната търговия в „двойната“ еврозона, валутните отношения, възможността за девалвация на националните валути спрямо еврото на юга, и на еврото на юга спрямо еврото на севера... И те самите признават, че съществуват много и с изключително значение въпроси, които трябва да намерят своите отговори и много положения да бъдат регулирани.

«Новата двойна валутна система няма да реши всичките ни проблеми като с магическа пръчица», посочват специалистите. Освен това, «за да може да функционира и да има ефект тя предполага осъществяването на мащабни инвестиции в цялата еврозона – предпоставка, необходима за икономическата конвергенция на държавите-членки».

4. Напускане на еврозоната

Близо 30-та изследователи от CAE напомнят, че Договорът от Маастрихт не предвижда излизането на някоя държава от еврозоната. Но дори и в случай, че някоя държава, като Гърция, реши да напусне еврозоната, онези, които ще претърпят най-големите щети ще бъдат икономически и финасово стабилните държави. С предлаганото решение страните, които ще въведат еврото на севера, ще имат възможност да го ревалвират, за да намалят още повече цената на вноса си.

Тези страни може да бъдат освен Германия, Австрия, Люксембург, Холандия, Финландия и Естония, както отбелязва Весперини. Останалите може да въведат еврото на юга. Разбира се, разцеплението на френско-германската двойка ще предизвика сложни проблеми и объркване в международен план. Специалистите от CAE обаче смятат, че цената би била по-малка от разпространението на кризата във всички по-уязвими икономики, и от доброволното напускане на еврозоната, което вероятно ще последва в този случай.

В заключение Весперини отбелязва, че «носталгията на германското общество по германската марка и отказа му да подкрепи затруднените държави» благоприятстват решението на CAE. Излизането на Германия от еврозоната на юга ще позволи ревалвацията на валутата й и натрупването на търговски излишъци с партньорите й в еврозоната. Но същевременно предполага, че «Берлин трябва да се съгласи с прилагането от страна на Европейската Централна Банка на една парична политика, която е диаметрално противоположна с принципите на Bundesbank».