Галерия

1

Фюрерът (вождът) е най-висшето същество. В конкретния случай „фюрерът”, доживотният вожд на най-крайната партийна формация, „Златна зора”, изглежда е Николаос Михалолякос. Неговата заповед към членовете на партията е една единствена: «Когато вървя, ще вървите и вие. Когато се бия, ще се биете и вие заедно с мен». Това твърди Христос Кусумврис, един от заместник-председателите и касиер в продължение на 12 години на тази фашистка организация, който преди няколко години я напусна и разкри в книга истинското лице на „Златна зора”, и на нейния „фюрер” Михалолякос.

Ето какво разказва той: «Вождът беше за нас най-висшето същество. Думата му – закон. Това изискваше и той от нас. Сляпо подчинение. Ако някой оспорваше неговите решения, ние, неговите гавази, се заемахме да вразумим инакомислещия по всякакъв начин. За съжаление, бивал съм принуден да вдигна ръка срещу мои приятели, само защото са оспорвали казаното от вожда».

Дванадесет години в „Златна зора” за напусналия Кусумврис не са малко. Петнадесет шева са „медала”, който той е получил от побоищата, в които е взел участие по време на членството си в организацията. Останалите знаци на почит, получени от Михалолякос при специални церемонии, нямат значение, защото вождът ги е раздавал на всичките си гавази.

През всичките тези години развитието на „Златна зора” е белязано от оттеглянето на множество членове, от мини разцепления, придружавани почти винаги от обвинения, заплахи, и често от жесток побой. С изключение на Кусумврис, който при оттеглянето си има 15 шева, получени като „медал” за заслуги, всички останали членове, напуснали партията, имат белези по лицето.

Разногласия и отцепване

Първото по-голямо напускане на членове на „Златна зора” става през ноемрви 1990, когато Йоанис Пердикарис, икономист, идеолог, и автор на манифеста на „Златна зора”, се оттегля, като взема със себе си около 15 от членовете на партията. Главната причина е, че Пердикарис е искал „Златна зора” да бъде по-скоро център за изследване на нацизма, докато Михалолякос още тогава е имал политически въжделения.

Второто отцепване става в началото на 1998, когато Йоанисс Янопулос напуска заедно с група членове на партията, като обвинява Михалолякос, че е направил „Златна зора” «просто една крайно дясна мешавица за събиране на гласове».

Третото разцепление става няколко години по-късно, когато тогавашния номер 2 в партията Андонис Андруцопулос, по прякор «Русият», започва да се изявява като дясната ръка на «вожда», и създава организация вътре в организацията, наречена «Златните орли».

През лятото на 1998 „Русият” е обвинен за нападение над студенти с леви убеждения. Предава се през 2005, и въпреки че е осъден за два опита за убийство, лежи само 5 години в затвора. По това време той се обявява открито срещу Михалолякос, като го обвинява, че е предал борбата, като в същото време намеква, че задържането му е следствие от предателство „отвътре”.

Национално морално възпитание

Тези, които са служили в гръцката армия през 60-те и 70-те години си спомнят задължителното Национално морално възпитание, при което офицерите са изнасяли на войниците антикомунистически проповеди. Същото нещо е ставало и продължава да става в „Златна зора”. Всички, които влизат в офисите й трябва да отправят нацисткия поздрав с вдигната ръка. Както споделя Кусумврис, заместниците на вожда знаели какво да кажат: «Казваха ни това, което искахме да чуем. Родина, древна Гърция, превъзходство на гърците. Всички се палехме». На новите членове са четяли книги като «Моята борба» на Хитлер, книги на Ионас Драгумис, Периклис Янопулос, Йоанис Метаксас, Гьобелс.

В офисите първоначално е имало и свастики, които по-късно изчезват.

Златните орли

Вътре в организацията функционира друга организация – „Златните орли”. Нейните членове се заемали с посвещаването на младите. Посещават училища в по-бедни райони и раздават брошури за „Златна зора”, а през последните години са започнали да влизат и в части училища в северните предградия на Атина.

Червените барети - Гвардията на вожда

Водачът на партията има верни членове на „Златна зора”, нещо като лична гвардия, които се отличават от останалите по червените си  барети. Придружават го винаги и навсякъде.

Както пише и Христос Кусумврис, в „Златна зора” членуват всякакви хора «деца на семейства с десни убеждения, богати, бедни, със средни доходи. Хора, които искат да се скрият като личности, и да извадят на бял свят проблемите си. Имаше и осъзнати, които вярваха в конкретни идеи, като родина, религия, семейство, но организацията по-скоро ги унищожи, заедно с това, в което вярваха».

Летните къмпинзи и връзките с неонацистите

Пътят  на Михалолякос от 80-те години до днес

Въпреки че Михалолякос избягва да се качва на самолет, през 1996 той се озовава в Москва, и говори на конгрес на руския националист Владимир Жириновски.

От своя страна често на демонстрации и прояви на „Златна зора” речи са изнасяли неонацисти от различни страни, като например Удо Фойгт, бивш секретар на неонацистката партия на Германия NPD, представители на италианската Forza Nuova, както и на „Испанската Фаланга”. Разбира се, напоследък Михалолякос не престава да опровергава обвиненията, че има връзки с италиански неонацисти.

През лятото на 2005 „Златна зора” се опитва да организира европейски къмпинг на неонацистите в Стилида, област Фтиотида, но на протест се вдигат не само жители в района, но и останалите партии. След шума, който се вдига, начинанието се проваля.

Във всеки случай, на къзпинзите, организирани от „Златна зора” са канели и съмишленици от чужбина: «Идваха от Южна Африка, Германия, Италия, членове на нацистки, крайно десни, расистки организации. В началото гледахме на германците с уважение. Колкото повече ги опознавах обаче, толкова повече се отвращавах от тях. Събуждаха се на обяд, изпиваха на екс една бутилка узо, слушаха твърда музика, и както бяха пияни пускаха по някоя расистка псувня», разказва в интервю Кусумврис.

„Златна зора” е създадена като списание през 1980 и излиза до януари 1984. Тогава спира неговото издаване, заради проблеми на Михалолякос с полицията. Той затваря редакцията и заминава за Южна Африка. Никой не знае какво е правил там. Когато се връща обаче, той се озовава на поста лидер на Младежката ЕПЕН (Националистическа младежка организация), по лична заповед на излежаващия присъда диктатор Георгиос Пападопулос. Година по-късно Михалолякос напуска Младежката организация, като обвинява привържениците на Хунтата, и основава отново „Златна зора”. Организацията постепенно се превръща в партия, а основният й лозунг през последните години е «Вън чужденците от Гърция». С този лозунг партията привлича доста последователи, като прикрива грижливо тъмното си лице. Членовете на „Златна зора” заявяват, че се стремят към „расова чистота”, но двама кандидати на партията са женени (или са били женени) за имигрантки.

Вождът иска за бъдат избрани негови хора. Не е случаен фактът, че в листите с кандидати фигурира неговата съпруга Елени Заруля, неговият роднина Илиас Касидиарис, и приятелят на дъщеря му Урания Артемис Матеопулос.

След всичко, което се е случило (и което вероятно се очаква да се случи в бъдеще) бившият „гавазин” на „Златна зора” Христос Кусумврис пише на страница 103 от книгата си: «Ε, имам куража да призная, че и аз бях паднал в капана на „фанатичния” последовател на едно смешно фюрерче, едно същество, което, ако обществото имаше поне малко достойнство, щеше да затвори в клетка и да го разнася по махалите, за да се забавляват тъжните заемополучатели...».