Галерия

1

Фюрерът (вождът) е най-висшето същество. В конкретния случай „фюрерът”, доживотният вожд на най-крайната партийна формация, „Златна зора”, изглежда е Николаос Михалолякос. Неговата заповед към членовете на партията е една единствена: «Когато вървя, ще вървите и вие. Когато се бия, ще се биете и вие заедно с мен». Това твърди Христос Кусумврис, един от заместник-председателите и касиер в продължение на 12 години на тази фашистка организация, който преди няколко години я напусна и разкри в книга истинското лице на „Златна зора”, и на нейния „фюрер” Михалолякос.

Ето какво разказва той: «Вождът беше за нас най-висшето същество. Думата му – закон. Това изискваше и той от нас. Сляпо подчинение. Ако някой оспорваше неговите решения, ние, неговите гавази, се заемахме да вразумим инакомислещия по всякакъв начин. За съжаление, бивал съм принуден да вдигна ръка срещу мои приятели, само защото са оспорвали казаното от вожда».

Дванадесет години в „Златна зора” за напусналия Кусумврис не са малко. Петнадесет шева са „медала”, който той е получил от побоищата, в които е взел участие по време на членството си в организацията. Останалите знаци на почит, получени от Михалолякос при специални церемонии, нямат значение, защото вождът ги е раздавал на всичките си гавази.

През всичките тези години развитието на „Златна зора” е белязано от оттеглянето на множество членове, от мини разцепления, придружавани почти винаги от обвинения, заплахи, и често от жесток побой. С изключение на Кусумврис, който при оттеглянето си има 15 шева, получени като „медал” за заслуги, всички останали членове, напуснали партията, имат белези по лицето.

Разногласия и отцепване

Първото по-голямо напускане на членове на „Златна зора” става през ноемрви 1990, когато Йоанис Пердикарис, икономист, идеолог, и автор на манифеста на „Златна зора”, се оттегля, като взема със себе си около 15 от членовете на партията. Главната причина е, че Пердикарис е искал „Златна зора” да бъде по-скоро център за изследване на нацизма, докато Михалолякос още тогава е имал политически въжделения.

Второто отцепване става в началото на 1998, когато Йоанисс Янопулос напуска заедно с група членове на партията, като обвинява Михалолякос, че е направил „Златна зора” «просто една крайно дясна мешавица за събиране на гласове».

Третото разцепление става няколко години по-късно, когато тогавашния номер 2 в партията Андонис Андруцопулос, по прякор «Русият», започва да се изявява като дясната ръка на «вожда», и създава организация вътре в организацията, наречена «Златните орли».

През лятото на 1998 „Русият” е обвинен за нападение над студенти с леви убеждения. Предава се през 2005, и въпреки че е осъден за два опита за убийство, лежи само 5 години в затвора. По това време той се обявява открито срещу Михалолякос, като го обвинява, че е предал борбата, като в същото време намеква, че задържането му е следствие от предателство „отвътре”.

Национално морално възпитание

Тези, които са служили в гръцката армия през 60-те и 70-те години си спомнят задължителното Национално морално възпитание, при което офицерите са изнасяли на войниците антикомунистически проповеди. Същото нещо е ставало и продължава да става в „Златна зора”. Всички, които влизат в офисите й трябва да отправят нацисткия поздрав с вдигната ръка. Както споделя Кусумврис, заместниците на вожда знаели какво да кажат: «Казваха ни това, което искахме да чуем. Родина, древна Гърция, превъзходство на гърците. Всички се палехме». На новите членове са четяли книги като «Моята борба» на Хитлер, книги на Ионас Драгумис, Периклис Янопулос, Йоанис Метаксас, Гьобелс.

В офисите първоначално е имало и свастики, които по-късно изчезват.

Златните орли

Вътре в организацията функционира друга организация – „Златните орли”. Нейните членове се заемали с посвещаването на младите. Посещават училища в по-бедни райони и раздават брошури за „Златна зора”, а през последните години са започнали да влизат и в части училища в северните предградия на Атина.

Червените барети - Гвардията на вожда

Водачът на партията има верни членове на „Златна зора”, нещо като лична гвардия, които се отличават от останалите по червените си  барети. Придружават го винаги и навсякъде.

Както пише и Христос Кусумврис, в „Златна зора” членуват всякакви хора «деца на семейства с десни убеждения, богати, бедни, със средни доходи. Хора, които искат да се скрият като личности, и да извадят на бял свят проблемите си. Имаше и осъзнати, които вярваха в конкретни идеи, като родина, религия, семейство, но организацията по-скоро ги унищожи, заедно с това, в което вярваха».

Летните къмпинзи и връзките с неонацистите

Пътят  на Михалолякос от 80-те години до днес

Въпреки че Михалолякос избягва да се качва на самолет, през 1996 той се озовава в Москва, и говори на конгрес на руския националист Владимир Жириновски.