Галерия

1

Новината за провала на сделката за продажбата на гръцката газова компания ДЕПА беше пометена от съобщението, че държавната телевизия ЕРТ се затваря. Проблемът за краха на приватизацията, която е най-важната част от програмата на трипартийното коалиционно правителство на Гърция остава на дневен ред без значение дали местните медии го отразяват или не.

Въпреки че в последните месеци макроикономическите показатели на страната се подобряват, краят на кризата е още далеч. Приватизацията на ключови държавни предприятия лежи в основата на програмата за привличане на чуждестранни инвестиции.

След продажбата на 33% от държавния тотализатор ОПАП, приватизацията на държавната газова компания беше най-важната сделка, която гръцкото правителство можеше да направи, за да покаже на чуждестранните инвеститори, че страната е готова да обърне нова страница.

Сделката обаче се провали и останаха много въпроси без отоговор. Между конкурентите за покупката ясно се открои името на руския газов мастодонт Газпром. Заместник-председателят на борда на директорите и предесдател на управителния съвет на Газпром Алексей Милер посети няколко пъти Атина в последните месеци. Среща се на четири очи с премиера Андонис Самарас и с представители на компанията. Правителството обърна специално внимание на руската компания, която се оттегли неочаквано от сделката.

Потърсихме мнението на представителя на партия Драси Панос Михалопулос, който да коментира събитията като независим наблюдател.

Как ще коментирате провала на сделката за продажбата на ДЕПА?

Преди да започнем да приватизираме един държавен монопол какъвто е националната газова компания ДЕПА, трябва да се изработи ясна рамка за функционирането на пазара. Това означава, че трябва да се създаде правилната нормативна база за формирането на пазара в полза на потребителя и след това да обявяваме търг за приватизация.

Другият проблем свързан с приватизацията на ДЕПА бе връзката на правителството с Газпром. Процедурите, които се приложиха по време на търга бяха повърхностни и непрозрачни.

Какво имате предвид?

Не може правителството официално да обявява, че са направени поредица от срещи за цената на сделката за приватизация и за цената на природния газ с Газпром и след това цялата процедура да се проваля.

Не може чак сега да разбираме, че ще купуваме природния газ с 30% по-скъпо от средната цена за Европа и да се смята, че търгът е извършен правилно и в интерес на потребителите.

Цялата процедура и специалното внимание, което правителството обърна на Газпром, изключи другите инвеститори от процеса. Те нямаха прекия достъп до кабинета на премиера, както се случи с Газпром.

Това само по себе си е много сериозен проблем, защото прави страната ненадеждна в очите на инвеститорите от чужбина, без значение дали става въпрос за ДЕПА или за друга фирма, която до днес е държала държавния монопол в определен сектор.

Значи сте на мнение, че е било до голяма степен предрешено кой ще получи газовата компания?

Когато е създадена специална организация каквато е Агенцията по приватизацията, но всички срещи и решения минават през премиерския офис е ясно, че процесите около продажбата на ДЕПА не са в съгласие с приетите правила. Ако е така защо правим официален публичен търг и създаваме агенция, на която й се отнема правото да си върши работата.

Как ще коментирате цените на природния газ за Гърция? Смятате ли, че има нарушения?

В Гърция като цяло има проблем с цените на енергийния пазар. Скоро разбрахме, че купуваме природния газ значително по-скъпо от други европейски страни, без значение дали са членки или не на Европейксия съюз. Това отежнява до голяма степен дейността на гръцката индустрия. Постоянно излизат нови данни за състоянието на гръцкото производство. Производителите се опитват със зъби и нокти да задържат заводите и цеховете си в страната, но много от тях или затварят, или пренасят дейността си в други страни с много по-ниски цени на електричество.

На какво смятате, че се дължи по-високата цена на природния газ в Гърция в сравнение със средната цена за Европа?

Първо, на лоша договореност от страна на гръцкото правителство. Смятам, че разговорите, които за уточняване на цените на горивото, не са проведени правилно, за да може да си осигурим цена по-близка до средно приетата в Европа.

Ние не знаем дали това е резултат от международен натиск или друг вид интереси, които стоят зад тази договорка. Това, което е ясно обаче е, че сделката, така както беше представена не е в интерес нито на гръцките битови потребители, нито на индустриалните клиенти на ДЕПА, които ползват природен газ.

Вярвате ли, че неформалната намеса на Брюксел в приватизацията на ДЕПА, за която се говори напоследък е била в полза на Гърция?

Истината е, че нямаме конкретни данни за намеса на Брюксел в процеса. Дори това да е така, отговорността за изпълнение на сделката остава на гръцкото правителство. То трябва да информира както Европейската комисия, така потребителите за състоянието на нещата.

Не може в последния момент да научаваме като граждани, че купуваме природния газ с 30% по-скъпо от останалите страни в Европа. Нито това, което се обявява като успех на правителството (the success story) да се оказва, че може да създаде проблем на Европейската комисия. Това можем да наречем напълно повърхностно отношение към нещата. Дори да има задкулисни действия, те са отговорност на правителството. То имаше водеща роля в преговорите как и по какъв начин ще купуваме газа.

Партията Драси е защитник на идеята за освобождаването на пазара и развитието на свободна пазарна икономика. Как смятате, че трябва да се извърши либерализацията на енергийния сектор и да се подходи към проблема с природния газ?

Ние сме “За” приватизацията, но тя трябва да се извършва с очертаване и спазване на правилата и законите при пълна прозрачност. Основна предпоставка е да се създаде правилна нормативна рамка за дейността на пазара преди да започнат приватизациите. Това не важи само за газовата компания ДЕПА, важи и за компаниите, които управляват водите в страната, за електричеството и всички останали държавни монополи, които предстои да бъдат продадени.

Ние сме против да заменим един държавен монопол с нов частен монопол или олигопол. Това означава, че повече от две или три фирми трябва да предоставят определена услуга и се да конкурират в полза на потребителя. Една обикновена продажба, която ще помогне държавния монопол да премине в частни ръце с единствена цел да приберем някаква сума пари в държавната хазна е посредствено и неефективно действие. Както разбирате в момента средствата, които ще получим от продажбата са много по-малко от реалната стойност на държаните компании, поради създалата се ситуация. Това в никакъв случай не е успех.

Да разбираме, че от самото начало търгът за продажбата на газовата компания е бил създаден неправилно, защото и четирите фирми, които проявиха интерес, щяха да вземат основния пакет акции и реално да станат новите собственици на ДЕПА?

Да, така е. Нека го обясним по-лесно. Един от проблемите, които развалиха договорката с Газпром са задълженията на част от клиентите (големи индустриални предприятия) към ДЕПА. Тук възникнаха някои въпроси.

Как изведнъж излезе, че гръцкото правителство дава на кандидат-купувача специални гаранции за неизплатените до момента задължения към ДЕПА? Щеше ли правителството да даде същите гаранции на друг инвеститор, а не само на Газпром? Защо тези подробности останаха скрити до последния момент и излязоха на повърхността след провала на сделката?

Очевидно имаме пълна посредственост в създаването на търга и абсолютна непрозрачност в прилагането на процедурите. Ако се въведат ясни правила как трябва да действа пазара на енергията в Гърция, без значение дали говорим за природния газ, електроенергията или енергията от възобновяеми източници, ще може да привлечем по-голям брой инвеститори, които да имат еднакъв достъп до информация, за да постигнем най-добър резултат. Когато един инвеститор не е на ясно при какви условия и как ще действа пазара след приватизацията, той няма да рискува нито едно евро.

Правителството и Агенцията за приватизация отрекоха да са давали гаранции за погасяването на неизплатените задължения на частни клиенти към ДЕПА. Тук за нас, като странични наблюдатели има известна неяснота. Можете ли да ни кажете дали има или няма правителствени гаранции?

И за нас не стана ясно каква е ситуацията. Първото официално съобщение от заместник-министъра на енергетиката остави впечатлението, че правителството е дало на Газпром гаранции за изплащането на пълната стойност на закъснелите задължения на клиентите на газовата компания. След това от страна на Газпром става ясно, че не са получили гаранции за погасяване на всички задължения, а само за някой. И накрая излезе Агенцията по приватизация, който е третият фактор и категорично отрече да са давани гаранции, като казва, че инвестиция без никакъв риск не съществува.

Няма конкретно формирано съобщение по въпроса от гръцка страна, но стана ясно, че по един или друг начин правителството е дало някакви гаранции. Въпросът остава, че цялата тази процедура изключи от търга други местни или чуждестранни инвеститори, които можеха да изразят интерес към сделката.

Ако погледнем изявленията на премиера ще видим, че той признава, може би без да иска, че останал учуден от оттеглянето на Газпром от търга след като има договорка. Тук идва въпросът “Как може да сте се договорили, при положение, че търгът не е приключил още?”. Значи нещо не е в ред от самото начало.