Галерия

1

Новината за провала на сделката за продажбата на гръцката газова компания ДЕПА беше пометена от съобщението, че държавната телевизия ЕРТ се затваря. Проблемът за краха на приватизацията, която е най-важната част от програмата на трипартийното коалиционно правителство на Гърция остава на дневен ред без значение дали местните медии го отразяват или не.

Въпреки че в последните месеци макроикономическите показатели на страната се подобряват, краят на кризата е още далеч. Приватизацията на ключови държавни предприятия лежи в основата на програмата за привличане на чуждестранни инвестиции.

След продажбата на 33% от държавния тотализатор ОПАП, приватизацията на държавната газова компания беше най-важната сделка, която гръцкото правителство можеше да направи, за да покаже на чуждестранните инвеститори, че страната е готова да обърне нова страница.

Сделката обаче се провали и останаха много въпроси без отоговор. Между конкурентите за покупката ясно се открои името на руския газов мастодонт Газпром. Заместник-председателят на борда на директорите и предесдател на управителния съвет на Газпром Алексей Милер посети няколко пъти Атина в последните месеци. Среща се на четири очи с премиера Андонис Самарас и с представители на компанията. Правителството обърна специално внимание на руската компания, която се оттегли неочаквано от сделката.

Потърсихме мнението на представителя на партия Драси Панос Михалопулос, който да коментира събитията като независим наблюдател.

Как ще коментирате провала на сделката за продажбата на ДЕПА?

Преди да започнем да приватизираме един държавен монопол какъвто е националната газова компания ДЕПА, трябва да се изработи ясна рамка за функционирането на пазара. Това означава, че трябва да се създаде правилната нормативна база за формирането на пазара в полза на потребителя и след това да обявяваме търг за приватизация.

Другият проблем свързан с приватизацията на ДЕПА бе връзката на правителството с Газпром. Процедурите, които се приложиха по време на търга бяха повърхностни и непрозрачни.

Какво имате предвид?

Не може правителството официално да обявява, че са направени поредица от срещи за цената на сделката за приватизация и за цената на природния газ с Газпром и след това цялата процедура да се проваля.

Не може чак сега да разбираме, че ще купуваме природния газ с 30% по-скъпо от средната цена за Европа и да се смята, че търгът е извършен правилно и в интерес на потребителите.

Цялата процедура и специалното внимание, което правителството обърна на Газпром, изключи другите инвеститори от процеса. Те нямаха прекия достъп до кабинета на премиера, както се случи с Газпром.

Това само по себе си е много сериозен проблем, защото прави страната ненадеждна в очите на инвеститорите от чужбина, без значение дали става въпрос за ДЕПА или за друга фирма, която до днес е държала държавния монопол в определен сектор.

Значи сте на мнение, че е било до голяма степен предрешено кой ще получи газовата компания?

Когато е създадена специална организация каквато е Агенцията по приватизацията, но всички срещи и решения минават през премиерския офис е ясно, че процесите около продажбата на ДЕПА не са в съгласие с приетите правила. Ако е така защо правим официален публичен търг и създаваме агенция, на която й се отнема правото да си върши работата.

Как ще коментирате цените на природния газ за Гърция? Смятате ли, че има нарушения?

В Гърция като цяло има проблем с цените на енергийния пазар. Скоро разбрахме, че купуваме природния газ значително по-скъпо от други европейски страни, без значение дали са членки или не на Европейксия съюз. Това отежнява до голяма степен дейността на гръцката индустрия. Постоянно излизат нови данни за състоянието на гръцкото производство. Производителите се опитват със зъби и нокти да задържат заводите и цеховете си в страната, но много от тях или затварят, или пренасят дейността си в други страни с много по-ниски цени на електричество.

На какво смятате, че се дължи по-високата цена на природния газ в Гърция в сравнение със средната цена за Европа?

Първо, на лоша договореност от страна на гръцкото правителство. Смятам, че разговорите, които за уточняване на цените на горивото, не са проведени правилно, за да може да си осигурим цена по-близка до средно приетата в Европа.

Ние не знаем дали това е резултат от международен натиск или друг вид интереси, които стоят зад тази договорка. Това, което е ясно обаче е, че сделката, така както беше представена не е в интерес нито на гръцките битови потребители, нито на индустриалните клиенти на ДЕПА, които ползват природен газ.

Вярвате ли, че неформалната намеса на Брюксел в приватизацията на ДЕПА, за която се говори напоследък е била в полза на Гърция?

Истината е, че нямаме конкретни данни за намеса на Брюксел в процеса. Дори това да е така, отговорността за изпълнение на сделката остава на гръцкото правителство. То трябва да информира както Европейската комисия, така потребителите за състоянието на нещата.

Не може в последния момент да научаваме като граждани, че купуваме природния газ с 30% по-скъпо от останалите страни в Европа. Нито това, което се обявява като успех на правителството (the success story) да се оказва, че може да създаде проблем на Европейската комисия. Това можем да наречем напълно повърхностно отношение към нещата. Дори да има задкулисни действия, те са отговорност на правителството. То имаше водеща роля в преговорите как и по какъв начин ще купуваме газа.