Галерия

2

1

Мария Спасова

    Гръцкият министър-председател Георгиос Папандреу подкрепи идеята за емитиране на европейски ценни книжа по принципа на държавните ценни книжа, които да се предлагат на финансовите пазари, а с приходите от продажбите им да се формира европейски фонд за поддържане на стабилността с основна цел да помага на страни в криза. Пред конференция, организирана от списание Икономист Папандреу призна, че му е много по-лесно да подкрепи идеята за емитирането на европейски ценни книжа като председател на Социалистическия интернационал, отколкото като гръцки премиер. “В момента Гърция е притисната до стената. Ако ние заговорим за европейски ценни книжа, това ще се изтълкува като слабост”, уточни той.
    Идеята за емитиране на европейски ценни книжа бе лансирана от нобеловия лауреат професор Джоузеф Стиглиц, който е и икономически съветник на Георгиос Папандреу. Според него е грешка фактът, че Европейският съюз няма фонд за поддържане на стабилността. С това мнение се съгласи и финансовият министър Георгиос Папаконстантину, който откровено заяви, че еврозоната не е съвършена. “Еврозоната е основана на строги фискални и монетарни принципи и това е най-големият й недостатък”, заяви той пред конференцията на Икономист.
    Все пак Папаконстантину призна, че Европейският съюз и сега има инструменти, с които помага на закъсалата гръцка икономика. В момента единствените инвестиции в Гърция идват по програмата ЕСПА, на чиито фондове гръцкото правителство залага много. Друг канал за вливане на инвестиции при ниска лихва е Европейската инвестиционна банка. “За съжаление няма фонд за колективно поемане на отговорността при криза от типа на гръцката”, заключи Папаконстантину, според когото това трябва да е най-важната поука за Европейския съюз след случая с кризата в Гърция.
    Пред форума Георгиос Папандреу разви теорията си за мощната атака от страна на спекулантите и техните hedge funds срещу Гърция и срещу еврозоната като цяло. Sпоред него зад тези фондове стоят мощни капитали, на които малка страна като Гърция трудно може да се противопостави. “Именно консервативните правителства уголемиха дефицитите и дълговете, както стана в Гърция и в САЩ. Създадоха се условия за извличане на печалби в ущърб на най-бедните. Затова сега съдбата на цели нации като нашата е оставена в ръцете на международните агенции за кредитно рейтингиране”, каза гръцкият министър-председател.
    Според финансовия министър Георгиос Папаконстантину задачата на гръцкото правителство се усложнява и от много нестабилната международна финансова среда, в която страната е принудена да действа. “Свидетели сме на тоталната загуба на доверие в нас. Партньорите ни в ЕС не ни вярват в статистическите данни, които им представяме. Пазарите не ни вярват, че ще успеем да проведем реформите, които сме заявили. Ние трябва да възстановим това доверие не заради пазарите или заради Европейския съюз, а заради самите нас”, обеща Папаконстантину.
    В заключение професор Джоузеф Стиглиц обобщи, че въпросът, пред който е изправен светът днес не е дали капитализмът е добър или не. Няма алтернатива на пазарната икономика. Всяка успешна икономика е била пазарна. Но според нобеловия лауреат в нея има място и за държавата. “Това, което се случи в САЩ не е капитализъм, а ерзац-капитализъм - там приватизирахме печалбите и национализирахме загубите на банките. Сърцевината на капитализма е процедурата на банкрута. Когато не можеш да си плащаш сметките, фалираш, банкрутираш. Точно това не се случи в САЩ, т.е. там ние нарушихме правилата на капитализма и това е много, много опасно”, каза професорът.