Галерия

1

Ще направим каквото можем, за да се укрепи гръцката икономика, заяви германският министър на икономиката и заместник-канцлер Филип Рьослер. Той пристигна на двудневно посещение в Гърция заедно с около 50 германски предприемачи, членове на търговски и индустриални сдружения. Същият министър Рьослер преди по-малко от месец заяви, че фалитът и изходът от еврото на Гърция не трябва да е табу. Сега посещението му в средиземноморската показа много по-мека нагласа към закъсалата Гърция. Той подчерта, че германците искат да имат сигурност на инвестициите и задължително да се направят подобрения в административните процедури в Гърция. Те трябва да станат по-лесни и прозрачни, за да се улесни предприемачеството в страната.

Рьослер поясни, че все още съществува проблем с финансирането на различните програми за икономическо развитие. На тези трудности сега се търси отговор както на европейско ниво, така и на бизнес ниво. Обсъждаме създаването на банка за развитие в Гърция, подобно на тази в Германия KfW, заяви германският заместник-канцлер. Той даде пример с германския опит за възстановяването  на страната след Втората световна война, в който германската банка за развитие е спомогнала много за възстановяването на местната икономика и положителния икономически ръст. Рьослер  обеща, че германската помощ ще е и консултантска, но и финансова, като се опитат да помогнат в процеса на акумулиране на средства за новата инвестиционна банка.  

„В цялата еврозоната и даже в света се намираме в трудна икономическа ситуация, но както казаха някои от нашите бизнесмени, когато има трудности, трябва да се работи повече, за да се постигне успех”, заяви Рьослер. Той повтори примера, който германските предприемачи са дали, като отговор за борбата с кризата. „Да се ходи поне един час по-рано на работа и един час по-късно да си тръгваме от работното място”. Рьослер не пропусне да отбележи, че в процеса на затопляне на гръцката икономика, гръцкото правителство да погаси изплащанията на някои висящи задължения към германските фирми, които вече имат търговски отношения с Гърция.

Речта на германският министър на икономиката и заместник-канцлер Филип Рьослер бе дадена в рамките на гръцко-германския бизнес форум, който организира Гръцкият индустриален съюз. Неговият председател Димитрис Даскалопулос подчерта, че частният сектор в Гърция е основният двигател на местната икономика, въпреки познатите административните проблеми и нестабилната данъчна система. Индустриалните предприятия са тези, които плащат около 68% от данък печалба от юридически лица в бюджета. Осигуряват работни места за по-голямата част от работната сила на страната, а само за последните две години са влели в държавната хазна над 1,8 милиарда евро от извънредни данъци, извън обичайните данъчни удръжки.

На критиките, че местните бизнесмени не инвестират в гръцката икономика Даскалопулос отговори, че Гърция се облагодетелства от разширяването на предприемачеството в региона. С него са  се гарантирали нови дългосрочни инвестиции и са се сложили основите за една по-стабилна икономика. „Никой не дойде за тази среща със самолет от чужбина, а всички дойдохме с коли от къщите си. Тук живеем, тук работим, тук се реализираме. В Гърция може да се прави бизнес”, бе категоричен индустриалеца. Сега проблемът остава пълното либерализирането на пазара, освобождаването от излишната бюрокрация и стабилизирането на данъчната система, за да стане гръцкия продукт конкурентен на външния пазар.

Маркус Кебер, който е изпълнителен директор на Съюза на германските индустриалци подчерта, че знае колко трудно е да се издигнеш на крака, когато икономиката на една страна страда от дългогодишна рецесия и вътрешни проблеми. Той подчерта, че вярва във възстановяването на Гърция, но се искат сериозни усилия. Кебер обясни, как Меркел поискала от германските индустриалци да помогнат на Гърция и след 18-месечни проучвания западно-европейските предприемачи виждат перспективи за растеж. Когато се запознахме с плана за промяна на икономическия модел на Гърция на анализаторите от McKinsey, вникнахме във визията и възможностите на гръцката икономика. Има исторически последствия около гръцката криза, отбеляза индустриалеца. Нейните проблеми влияят пряко на останалите европейски страни, затова трябва да се планира обща платформа с продукти и услуги, които да обедини европродуктите към световните пазари. Надявам се да се видим след четири-пет години и периода 2010-2011 да ни изглежда далечен и непознат.