Галерия

2

1

Чуждестранните инвестиции. „Приетият през 1953 закон за защита на чуждестранните капитали в Гърция предизвика до 1963 притока на около 2 000 чуждестранни фирми. Една много голяма част от развитието на Гърция от тогава до 1974 бе базирана именно на този внос на капитали и техническо познание. Това престана през 1974 и тези фирми постепенно започнаха да се оттеглят”, посочи той.

Третият му аргумент бе констатацията, че международната търговия се развива по-бързо от страните. „Освен това чуждестранните инвестиции отиват в развитите страни, защото институциите им са стабилни и надеждни”.

Глобализацията също спомага за доближаването на вкусовете на потребителите от целия свят към едни и същи продукти, информация, технологии. Професорът подчерта нуждата от промени, които ще доведат до привличането на инвестиции, не за да се спечелят някакви пари, както сега, а за да се промени начинът на мислене на хората. „Трябва да научим хората да спрат да си мислят, че на площад Синтагма има един „бащица”, който печата с една машина пари и ги раздава на всички останали. Трябва да ги научим как да се осъзнаят като творци, които са отговорни за своя живот и благоденствие”.

Така ще има развитие на истинския, а не на  подхранвания от държавата бизнес а ла Гърция. Според професора на практика в страната не е било позволено на независимите компании да се развият. „Тъкмо напротив, те бяха принудени да се примирят и да станат част от системата”.

Разбира се, произвежданите стоки трябва да спазват глобалните стандарти за качество, което ще ги направи по-конкурентни и предпочитани на пазарите. „Мисля, че няма какво да допълня за интернет и новите технологии, всички знаем тяхната сила и принос за размяната на информация и осъществяването на директна комуникация, в която и част на света да се намираме”.

В заключение Георгиос Битрос заяви, че „глобализацията може да има приливи и отливи, но сигурното е, че ще продължи да прониква в целия свят. Най-доброто, което можем да направим е да я приемем, да се приспособим към нуждите и да направим гореописаните сили подходящи за гръцките условия, за да започнем да произвеждаме стоки за износ и да решим икономическите си проблеми”.

Той се позова и на критиките към глобализацията. „Укорите, че тя увеличава бедността и неравнопоставеността се базира на само едно проучване, направено според данните на Световната банка за период от само три години. Мисля, че този период е твърде кратък за извличането на толкова глобални изводи. Аргументът, че намалява националния суверинитет е също несъстоятелен. Ако говорим за икономиката –да, но държавните граници могат да съществуват, докогато ги искат гражданите на демократичите страни. Глобализацията няма нищо общо с демокрацията. За да има демокрация е нужна свободна икономика. Обратното не е задължително и характерен пример за това е Китай.

На аргумента, че глобализацията лансира консумацията ще отговоря просто, че именно чрез консумацията бе намалена смътността сред хората. Днес средната възраст в западния свят се е увеличила от 48 на 74 години, благодарение на лекарствата и т.н. Да, консумацията има и някои проблеми, но не можем да забравяме положителните й черти и да изтъкваме само отрицателните.

Другият укор е, че глобализацията намалява природните ресурси. Не смятам,ч е това е така. През 70-те години на 20-ти век цената на един тон от метала мед беше по-висока, отколкото е днес. Това е така, защото комуникационните компании вече използват не него, а новата технология на оптичните влакна. В условията на глобализация заплашените от изчезване ресурси създават възможности за откривателите да създадат нови продукти, които ще смъкнат цените”.

Професорът призна, че аргументът, че глобализацията заплашва околната среда има база, но бе следвало да се генерализира. „Да, наистина има случаи, в които компаниите не действат, както би следвало. Но тук мога да упомена и нещо друго. Например замърсяването на въздуха в Лондон е по-ниско от това в Банкок. Развитите страни имат технологията и средствата да се борят със замърсяването.

Следващият аргумент е, че глобализацията заплашва различността и културното наследство на народите. Смятам, че това зависи от това колко самите ние вярваме в собствената си култура. На практика глобализацията е и износ на културни блага чрез туризма и услугите.