Една истинска история на една истинска жена - разказът на Гого Мастрокоста за това как открива рак на гърдата четири дни след раждането на първото й дете и пътя на нейното оздравяване. Гого известна на гръцката общественост като певица и секс символ и години на ред се радва на народната любов и възхита. Красива жена с прекрасни форми, Гого Мастрокоста среща любовта на живота си преди пет години футболиста от националния отбор на Гърция Траянос Далас. Журналисти, микрофони и камери следват всяка стъпка на звездната двойка. В средата на 2007 излизат слухове, че Гого е бременна, но нищо не се потвърждава официално. В края на 2008 идва на бял свят малката Виктория, дар от Бога за Траянос и Георгия (както е истинското име на Гого). След раждането на първата им рожба младата майка изчезва от светлината на прожектора. Широката публика, която следи светските хроники в Гърция смята, че щастливата двойка предпочита да се наслаждава на семейното си щастие далеч от медийното внимание. Истината обаче е много горчива.
Всичко започва през 2007, когато слуховете се оказват верни и Гого е наистина бременна. По време на една стандартна консултация, гинекологът напипва малка бучица в едната гърда и праща бъдещата майка на мамография. Специалистът й прави само ултразвук като заявява, че няма нищо тревожно. Всичко изглежда нормално докато два месеца по-късно Гого губи детето. „Осем седмици след като вече бях спокойна, че няма да имам никакви неприятни изненади, отидохме на лекар. На ултразвука не се чуваше нищо. Малкото сърчице не биеше в мен,” пише в разказа си Мастрокоста. „Колко болно е това чувство – неспособност да направиш единственото нещо, за което си призван,” признава тя.
Малко след тежката загуба, тя успява да забременее от ново. „Оказах се от късметлиите,” продължава разказ младата жена. Този път всичко изглежда наред, бременността протича нормално и декември месец 2008 се ражда малката Виктория. На четвъртия ден от щастливото събитие часове преди младата майка и детето да бъдат изписани от болницата идва трагичната вест. Докато докторът дава напътствия на Гого как да кърми малкото бебенце, напипва старата бучка в гърдата вече оголемена. Сериозно притеснен веднага я изпраща за биопсия и новините не са добри. Тя разказва за бурията от чувства, които я връхлитат, когато започва да осъзнава сериозността на ситуацията: „Бях сама и започнах да плача непрестанно. Чувствах се виновна за нещо, за което не бях отговорна. Гледах Трай в очите и си мислех как мога да причиня толкова много болка вместо щастието, което заслужава на човека, който обичам толкова много.” Нейният разказ продължава с изписването от болницата, когато камери и фотографи са дошли с най-добри пожелания да поздравят щастливото семейство и да отразят тяхната лична радост. Никой не разбира какво всъщност се крие под усмивката на младата майка. „Беше ме страх да прегърна малкото си бебе. Страх, че ако го притисна силно до себе си ще усети моята болка, ще разбере, че може би няма да имам възможност да го отгледам. Ще усети страха ми, че няма да мога да му дам цялата си любов докато расте.”
Изповедта на Гого Мастрокоста трогна и разчувства всяка женска душа в Гърция. Тя разказва за операцията, за химиотерапията – всеки 21 дни в продължение на шест месеца, за косопада, за слабостта, за хормоналното лечение след това, за страха: „Всички ми казваха, че съм силна и ще се справя с болестта (сигурно, за да ми вдъхнат кураж), а на мен ми се крещеше.” В продължение тя разказва как мъжът на живота е й дал подкрепата и любовта си по време на лечението. На края след изживяната мъка и страдание Гого Мастрокаста излиза победител. Свободна от рака, тя се решава да сподели своята история с всички жени от страниците на модното списание Life&Style. Тя изказва твърдото си убеждение, че всичко в живота има своя логика и смисъл. В този контекст с историята за нейното премеждие Гого се обръща към всички жени от всички възрасти да се грижат за себе си и да не подценяват важността на контролните прегледи.
Гого Мастрокоста получи титлата Жена на годината 2009 на наградите на списание Life&Style за смелостта, която прояви не само да се пребори с рака, но и да излезе публично и да разкаже нейната история. История с поука и молба към всяка жена да бъде отговорна към себе си, защото няма как да се грижим за любимите си хора ако нас ни няма.