Галерия

1

BNP Paribas, FMS Wertmanagement, Commerzbank, CNP Assurances, Greylock Capital Management, ING Bank, Intesa San Paolo, AXA потвърдиха, че ще се включат в програмата за намаляване на гръцкия външен дълг  (PSI), която трябва да завърши в края на този месец. Според последна информация повечето германски банки се очаква да приемат намалението на номиналната стойност на гръцките държавни облигации с 53,3%. Германската финансова система държи общо 15 милиарда евро гръцки облигации. Повечето банки вече са отбелязали в счетоводните си баланси намалението на книжата с около три четвърти от стойността им. Банката, която има най-голям пакет гръцки държавни облигации е FMS Wertmanagement. Той е на стойност осем милиарда евро и институцията е готова да приеме преструктурирането на дълга, вместо пълното му отписване.

Докато публикаците в гръцката преса сочат, че участието на частните инвеститори в процеса по намаляване на гръцкия външен дълг ще е почти сто процента, Bloomberg съобщи, че германското инвестиционно лоби DSW съветва своите клиенти да не приемат офертата на гръцкия PSI. “Ние съветваме инвеститорите с ценни книжа с кратък падеж да не приемат офертата”, казва изпълнителният директор на DSW Марк Туеглер. Той настоява, че след като новите облигации имат падеж от 30 години, инвеститорите с облигации, които трябва да бъдат изплатени през 2012 ще се изправят пред още по-голяма загуба.

Частните притежатели на гръцки държавни облигации трябва да заявят участието си в процеса по намаляване на дълга до осми март тази година. Гръцкото правителство се стреми да привлече 90% от частните инвеститори като прагът, за да се продължи със сделката е 75%. Според управлението на DSW по-малко от 90% участие може да отмени доброволния характер на намаляването на дълга и да се включи клаузата за колективно участие (CACs), която ще включва всички инвеститори без изключение. Тогава, тези, които не са съгласни с условията няма да имат голям избор, но ако квотата на суапа е над 90% сделката ще се извърши доброволно и тези, отказалите се да участват в PSI ще се запазят стария падеж на закупените гръцки облигации.

Инвестиционната група DSW е базирана в Дюселдорф и представлява около 25 хиляди малки частни инвеститори и частни лица, които са вложили малки за общата картина, но значителни за тях суми в гръцки държавни облигации. Още от края на февруари от фонда настояваха гръцкото правителство да даде яснота, как ще се процедира с индивидуални инвеститори в обмяната на дълга. Според гръцкия портал ОнлайнМъни възможностите пред малките частни кедитори са три: 1. Да приемат условията по PSI и да се включат процеса (в този случай притежаваните облигации ще бъдат обменени с новите 53,3% по-ниски книжа с 30-годишен падеж); 2. Да декларитат, че не желаят да се включат в програмата или 3. Да игнорират поканата да вземат участие. Не е известно как последните две се различават, но ако бъде активирана клаузата за колективно на участие частните лица, които са инвестирали в гръцките книжа, те няма да могат да се разминат с окастрянето.

В момента гръцките банки са влезли в ролята на посредници между отделните физически лица, които имат гръцки облигации и държавата, за да се установи колко от тях биха подкрепили PSI. Последните данни сочат, че те са около 9500 души, всеки от които е инвестирал по-малко от 100 хилди евро в гръцки държавни облигации. Финансовият министър Евангелос Венизелос обеща, че дребните инвеститори от този тип ще бъдат изключени от окастрянето на дълга, но по-късно взе думите си назад. След бурни дебати се чу, че дребните частни инвеститори ще бъдат обезщетени в случай на активиране на клаузата за колективно действие, но и това не се оказа 100% потвърдено. Междувременно, финансовите анализатори оповестиха “таен доклад” за вътрешно ползване в Института по международни финанси, че цената на банкрута на Гърция би струвал много по-скъпо на еврозоната, отколкото даването на финансова помощ. Според информацията фалитът на Гърция ще коства около един трилион евро на страните от валутния съюз и външните инвеститори, вместо финансовата помощ 2010-2020 от общо 240 милиарда евро.