Галерия

1

Хотели, игрища, павилиони, училища, къщи и дори басейни откриха, че са построени върху недвижимата собственост на Гръцките държавни железници (ОСЕ). Всичко това в момент, когато от отговорниците за собствеността на гръцките желзници се иска да използват тези имоти, които се счита, че са на обща стойност 4,6 млрд. евро, за да подсигурят приходи, които ще отидат за погасяването на дълга на компанията от 10 млрд. евро. Още повече че при срещите си с експертите от „тройката” в пряк текст им беше съобщено, че печалбата от експлоатацията на тези имоти трябва да е около 500 млн. евро годишно.

„Има дори случаи на пенсионирани служители на железниците, които са давали имоти на ОСЕ на свои роднини. До мен достигнаха и фактури от павилион, който вместо да плаща наем, е правил дарения на Съюзи на приятелите на железниците. Открихме цяло игрище на спортен клуб в Солун построено върху наши имоти без да знаем как се е случило това, нито пък сме запознати с дейностите на този клуб” заяви за вестник Та неа Николаос Йоанидис, който е председател на компания ГЕАОСЕ – дъщерна фирма на ОСЕ, която се занимава с недвижимата собственост на държавните железници.

В продължение на десетилетия имотите на ОСЕ на площ 90 000 декара са били оставени на собствената си съдб, а в момента тяхната площ се е смалила не със стотици, а може би дори с хиляди декари. До 2006 г., когато е приключил и описа на геоинформационната система със сателитни изображения, недвижимата собственост на железниците е била на практика изоставена. От анализа на данните, които постоянно се подновяват си личи, че има най-различни видове нарушения свързани с незаконното приватизиране на земите принадлежащи „на хартия” на държавните железници. Характерен е случаят в Кюрка, където е направен басейн и продължава да се загражда постепенно все повече земя, която иначе принадлежи на железниците. По-точно на гара Афиднон се наблюдава феномена да се преместват огради все повече и повече, така че да „ядат” от земята принадлежаща на гарата!

Пример от село Арниса в област Пела показва, че са построени къщи върху имотите на ОСЕ. Но по-голям проблем от този с частниците се създава от общинарите, казват компетентните лица от Държавните жеезници, които са натоварени с нелеката задача да направят имотите печеливши. Най-фрапиращ е примерът на град Лариса, където от ’80-те години кметът е обявил имотите на ОСЕ за „зелени”, училища и църкви, но никога не е имало отчуждаване на земята. Така нито железниците могат да направят нещо, нито пък общината да изпълни плановете си, заявяват от ОСЕ.

Начинът на мислене на някои кметове според служител на ОСЕ личи ясно от примера, който дава: „Преди две години дадохме под наем на един частник имот на ОСЕ в Агии Анаргири, за да направи цветарски магазин. На следващия ден дойдоха булдозерите на общината, събориха постройката и окачиха плакат, на който пишеше, че имотите на ОСЕ принадлежат на общината. Много дълго време ни отне, за да извадим съдебни решения, но цветарницата заработи накрая.”

Друг типичен пример е паркът в Каламата, където както твърдят от ОСЕ, общината е взела този крайбрежен имот от тях със заем и го е дала без нищо в замяна, за да стане парк. „Договорът за наемът изтече, но как ОСЕ ще си вземе обратно имота, който се намира на най-хубавото местоположение в града? И жителите ще се възпротивят и ще имат право” признават си от ОСЕ. Паркът на железничарите в Каламата е и един от символите на града награден от Европейския съюз, където могат да се видят локомотиви от началото на историята на влаковете.

Според Николаос Йоанидис митичната стойност от експлоатирането на имотите на железниците е „мит”, тъй като въпреки че имотите са на стойност 4,6 млрд., те представляват много ограничен инвеститорски интерес. Освен нарушенията от частници и общинарите, които считат, че един имот се е отделил от железопътната инфраструктура имат правото да го вземат, около 80% от 4500 сгради на организацията са обявени за културни паметници. Кой частник ще вземе такава сграда, знаейки, че дори да иска да премести една тухла, ще му е необходимо разрешитено за разрешителното без да знае кога ще свърши ходенето му по мъките с бюрокрацията?!” пита се председателият на фирма ГЕАОСЕ. Като примери г-н Йоанидис представя гарата в Халкида, която е обявена за културен паметник, но дейностите, за да стане годна за експлоатация са замразени от месеци наред. Складовете в Александруполи и в Кардица също е можело да станата ресторанти или центрове за развлечение, но наемателите не са успели да извадят документи за смяна на употребата им.