Галерия

1

На въпроса: „Кои стоки предпочитате – гръцките или вносните?” над 90% от запитаните отговарят „гръцките”. При това над половината от интервюираните заявяват, че гръцките стоки са не само по-добри, но и по-безопасни. В същото време обаче Гърция внася 10 000 тона пресни хранителни продукти. Портокали, лимони, ябълки, картофи, но и телешко, свинско, агнешко, козе месо, дори стотици тонове риба се внасят в Гърция от най-различни страни в света. Миналата година дори «немски» зехтин бе внесен в страната. Разбира се, вносът на зехтин е напълно законна дейност, но странното е, че никой не знае докъде точно стигна той.

По-конкретно през 2011 Гърция е внесла 5 650 тона портокали (на стойност 3 милиона евро), 29 485 тона  лимони (19 милиона евро), 22 704 тона ябълки (18 милиона евро) и 174 352 тона картофи (77 милиона евро). Освен това са похарчени 382 милиона евро за внос на телешко месо, 354 милиона евро - за внос на свинско месо, а за внос на агнешко и козе месо - 39 милиона евро. Впечатляващо високи са и разходите за внос на риба, 348 милиона евро през 2011. Специално що се отнася до месото и рибата, по-голямата част от вносните продукти се кръщават с гръцки имена, за да ги купуват потребителите. И докато цените, на които продават производителите са ниски, потребителите купуват стоките на двойна и тройна цена.

Лесното решение е да се обвинят посредниците, „лошите търговци”, които не предпочитат гръцките производители и внасят стоки от чужбина, защото ги намират на по-ниски цени. За съжаление обаче нещата са по-сложни и често съвсем нелогични.

Основната причина, поради която се осъществява внос е, че самите ние, потребителите искаме да можем да купуваме всички продукти през цялата година, пренебрегвайки атмосферните условия и законите на природата. Така например в сезона, когато свършват гръцките ябълки, започва вносът на ябълки от Италия, за да се покрие търсенето на пазара. И докато през лятото почти няма гръцки портокали, търсенето се повишава заради наплива от туристи, които пият гръцки натурален сок с аржентински портокали.

Гръцките производители, които често са „разглезените деца” или жертвите на една система, която не се интересува от нуждите на пазара, са се научили да произвеждат без да се интересуват от качеството на своя продукт. Характерен пример е Лакония, където повечето портокали изгниват под дърветата, тъй като никой не иска да ги събира поради ниската изкупна цена. Производителите в района бяха свикнали да предават портокалите си за производството на сок и да получават субсидии за това, без да се интересуват от качеството на произвеждания продукт. Сега, когато субсидиите бяха прекратени, продуктът им е с компрометирано качество и не може да намери реализация на пазара.

Кооперациите

Кооперациите, които при нормални условия би трябвало да се грижат за пласирането на продукцията на членовете си, в най-добрия случай действат като още един посредник. Събират реколтата на членовете си и без да им предлагат цена търсят купувач. Ако не намерят, просто вземат заем... Дори и производителите обаче, които продават директно стоката си на търговците, се съгласяват да правят отстъпки, естествено срещу съответната цена. Тъй като повечето фермери не се облагат с данъци въз основа на издаваните от тях фактури, често те се съгласяват във фактурата да бъде вписана по-висока цена. По този начин търговецът има оправдание да повиши цените, а самите производители ще получат повече пари от връщането на ДДС.

Примерите за „болния” начин, по който функционира пазарът на земеделски продукти в Гърция нямат край. В нито един месарски магазин няма да намерите вносно телешко месо. Тогава къде отидоха 102 036 тона говеждо месо, внесени в страната от Франция, Холандия, Германия, Италия, Дания, Испания, Белгия, и Полша? И ако всички продават свинско месо местно производство, кой е изкупил 194 281 тона свинско месо, внесено от Холандия, Германия, Франция и Испания?

Изчистена риба по куриер

Директната продажба на земеделски продукти не е лесна, но е нещо, което от доста време се организира по различни начини. Например, откритите пазари за биологични продукти, които функционират в различни квартали и са спечелили доверието на потребителите. На тях предлагат продукцията си само производителите на биологични продукти и то на цени много по-добри отколкото на другите места, където се продават подобни продукти. Също така много производители продават продукцията си чрез интернет. Костас Кремидас, производител от остров Крит, от две години изпраща по поръчка „кошници” със земеделски продукти в Атина (електронният адрес е biokremmydas.wikidot.com). Можете да купите зехтин от Месиния чрез сайта  www.meladi.gr, както и зехтин и други земеделски продукти от Лакония чрез сайта  www.aristeos.gr . Чрез сайта www.arosis.gr можете да купите гръцки варива от Касторя и Преспес, от производителите, които си сътрудничат с фирмата. Или да поръчате риба от Риболовното дружество в Калимнос (22430 и 23888), която ще бъде доставена  в дома ви на другия ден с куриер и то изчистена. В този дух фирмата Logistics-way подготвя електронна платформа за всички продукти, на която всеки производител ще може да показва своята продукция.