Галерия

1

“Започнахме един много дълъг маратон и въпросът е дали народът ще издържи. Добрата новина е, че гръцките сме изобретателни. Проблемът е, че не нямаме търпение”. Така описа настоящата ситуация председателят на Съюза на гръцките туристически организации Андреас Андреадис, който говори на форум в Атина, посветен на световната седмица на предприемачите.

Последните данни на Съюза на гръцките туристически организации сочат, че туризмът е допринесъл 16,5% към БВП за 2011. В него са заети 18,4% от работна сила на Гърция или над 758 хиляди души и има годишен оборот от 10,5 милиарда евро. Над 50% от туристическия поток в страната идва през месеците юли-август.

Андреадис говори накратко за десетгодишния план на съюза, според който Гърция може да влезе в 10-те най-важни туристически дестинации в света до 2021. В тази класация страната заема сега 19-то място. След десет години туризмът може да допринася до 40% от БВП и да осигури още 50 хиляди работни места, но затова се искат някои предпоставки – предприемчивост и стабилна макросреда.

Андреадис поиска стабилизиране на данъчната политика. Тя не трябва да се променя в дългосрочен план. Освен това той смята, че е от решителна важност да се намали ДДС и да се подобри контролния механизъм на данъчните служби.  Той отбеляза, че в Европа ДДС в туристическите услуги се движи между 5%-8%, а в Гърция в момента е 23%.

Освен очевидните препятствия, които гръцките бизнесмени в областта на туризма трябва да преодолеят, съществува и проблема с липсата на ясен профил какво може Гърция да представи като туристическа дестинация, освен слънцето и морето.

“Гърция не успя да направи бранд име. Може да имаме добро име като туристическа дестинация, но това не означава, че страната има запазена марка”, отбеляза Андреадис. В момента се създава специална маркетингова стратегия, която да популяризира в света страната, като туристическа дестинация. Поради липса на средства държавата е оставила до голяма степен тази инициатива в ръцете на частниците, които искат да направят Гърция запазена туристическа марка.

Извън тесните национални рамки, Андреадис отбеляза, че Европа остарява. Тя се превръща в един голям прекрасен музей, заяви той. Подчерта, че Старият континент вече не конкурентен, не произвежда и липсват сериозни иновации, които могат да го изтласкат на върха в световен план. Въпреки това културата и природата на Европа ще остане постоянна притегателна сила. Затова трябва да се променят визовите режими за посетителите от страни с висок ръст.

“В момента никой не може да влезе в Гърция с електронна виза”, заяви председателят на съюза. Страната губи три милиона туристи поради затрудненията във визовия режим. Туристи от Русия, Украйна, Китай и други страни трябва да преодолеят много тежки бюрократични процедури, за да могат да посетят Гърция или като туристическа дестинация, или като място за инвестиции. Той настоя да се предприемат конкретни мерки от страна на държавата, да се премахне тежкия визов режим, за да се помогне на развитието на туризма.

“Нека да повярваме на новото поколение и на добрите идеи в туризма, защото в тях има реални предложения за стимулиране на икономическия ръст”, заключи Андреадис.

“Предприемачеството може и трябва да играе главна роля на предвижването на Гърция към нова епоха. Един нов модел, който ще разчита по-малко на държавата и повече на дейността на частния сектор”, заяви председателят на Атинската търговско-индустриална камара Константинос Михалос в обръщението си към младите гръцки предприемачи. Той подчерта, че новият икономически модел ще се опре на експорта, конкурентоспособността, по-добра употреба на положителните качества на страната и на човешките ресурси в нея.

На форума присъства и министърът на икономиката и развитието на Костас Хадзидакис, който призна, че държавата не може вече да създаде нови работни места. Ситуацията не е благоприятна, подчерта Хадзидакис като припомни за световната криза, която прерасна в европейската дългова криза и Гърция се озова в епицентъра на труса.

Той е категоричен, че в момента в страната трябва да се решат два основни проблема свързани с централизираното държавно управление и с популизма. Хадзидакис подчерта, че главни задачи на правителството след оставят да продължи да осигурява помощното финансиране за Гърция, да отмени всички регулации, които пречат на предприемачестовото и да създаде инфраструктура, която да поощрява нови бизнес инициативи.

Министърът не пропусна да отбележи и проблемите с ликвидността в страната. Липсата на финансиране е една от основните причини да няма реално предприемачество в Гърция в последните години. На същата основа се дължи и свиването на съществуващите бизнес дейности. “Рекапитализацият на финансовия сектор е нужна, защото след преструктурирането на дълга банките нямат средства, за да отпускат кредити на реалния бизнес”, каза Хадзидакис. По този начин министърът отговори на нападките, които се чуват често, че банките продължат да получават финансова помощ, докато малките и средни предприятия продължават да фалират поради липсата на финансиране.

Той уточни, че засега Гърция разчита главно на помощта от Европа и Международния валутен фонд, за да подкрепи капиталовата адекватност на банките. За финансирането на малкия и среден бизнес, държавата е осигурила договореност с Европейската банка за инвестиции. Тя ще отпусне до средата на следващата година поетапно финансиране с преференциална лихва за стимулиране на икономическото развитие на малките и средни предприятия.