Галерия

1

Без бюджетната консолидация, която бе извършена през последните няколко години Гърция щеше да се превърне в европейската Аржентина, заяви бившият председател на Европейската централна банка Жан-Клод Трише. По време на лекцията си на тема: „Уроци от кризата: Подобряване на икономическото и финансовото управление на еврозоната”, която изнесе в Атина той оприличи ролята на страната с тази на американската банка Lehman Brothers, чийто фалит инициира световната икономическа криза.  „Гърция се озова на мястото на банката, но за щастие успяхме да избегнем негативните последици от това”, подчерта той.

Според френския банкер разразилата се през 2010 криза в еврозоната е най-тежката след Втората световна война. „Не бяхме готови и бяхме доста несръчни в управлението й. Може би затова се озовахме в епицентъра”, каза Трише.

По думите му кризата е засегнала еврозоната толкова сериозно поради следните основни нейни „аномалии”:

-неспазване на Пакта за стабилност от страна на всички страни-членки, включително и от големите икономически сили, особено в периода 2003 – 2004,

-пълната липса на контрол на конкурентността на страните – членки, както от Европейската комисия, така и от правителствата на държавите,

-липсата на банков съюз

-липсата на механизми за реакция и управление на каквато и да е криза,

-пропуските по отношение на създаването на общ пазар, особено в сферата на услугите,

-неуспехът да бъдат извършени структурните реформи в страните-членки, за да се ускори установяването на общия пазар.

Жан-Клод Трише подчерта, че в еврозоната са били взети правилните мерки за противодействие на кризата. „Ако правителствата и централните банки на страните-членки, наред с Европейската централна банка не бяха взели изключително трудни и смели решения Европа щеше да се озове в една бездънна рецесия, поради риска от предаване на кризата и различното структуриране на финансите в страните-членки. Ако това не се беше случило предаването на шока щеше да е по-бързо и мощно”.

Банкерът допълни, че това не е било лесно предвид факта, че за всяко решение е било необходимо разрешение от правителствата и парламентите на всяка от страните от еврозоната. „Но днес ситуацията е значително подобрена”, посочи Трише и заяви, че за това са спомогнали приетите през годините на острата криза решения.

„Първо, всички сериозно засегнати от кризата страни предприеха сериозни действия по отношение на консолидацията. В началото на кризата средната стойност на бюджетния дефицит в Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Италия беше 8 – 9 на сто от Брутния вътрешен продукт, като в Гърция беше най-висок – 15 на сто. Сега вече съществува един много малък, но все пак излишък. И това е огромна промяна”.

Според Трише членовете на еврозоната са успели да въведат ефективна система за контрол на държавните бюджети, спазването на Пакта за стабилност се следи стриктно, предвидени са конкретни мерки в случай, че някоя държава се отклони от предвиденото и се работи върху създаването на банков съюз. „Освен това през тези години всички страни-членки заявиха категоричното си желание да задълбочат съюза помежду си. От началото на кризата до днес не само никой не напусна еврозоната, а напротив – в нея се включиха още три страни”.

Банкерът подчерта, че страните от Европа трябва да продължат с разумното управление на своите финанси, за да се избегне нов икономически шок. „В противен случай ще се подхлъзнем отново. Никой не трябва да се отпуска и да мисли, че сме оставили кризата зад себе си”.

Относно Гърция Жан-Клод Трише заяви, че една от най-негативните последици на кризата – високата безработица е щяла да бъде по-ограничена ако тежестта беше разпределена по равно сред цялото общество. „Това е вторият урок на страната от кризата. Въпреки че проблемът с безработицата е общоевропейски, в държавите с добро икономическо управление вече се наблюдава едно минимално намаление”. Първият урок за Атина според него е, че никоя държава не трябва да харчи повече отколкото произвежда, затова препоръча на правителството да продължи със структурните реформи, които ще съживят разбитата гръцка икономика.