Галерия

1

„Гърция е готова да използва всички законови средства, включително и да наложи вето, за да предотврати вноса в Европейския съюз на бялото саламурено сирене с название „фета” от Канада”, подчерта вчера в Солун главният секретар на гръцкото министерство на земеделското развитие и храните Димитрис Мелас.

Коментирайки възникналия проблем в рамките на преговорите за създаване на зона за свободна търговия между Европейския съюз и Канада, Мелас посочи, че «трябва да се дистанцираме напълно от риториката на всеки, който публично говори за вероятността произвеждана в Канада фета да се внася в Европейския съюз».

В своето изказване в рамките на форум, организиран от Гръцката конфедерация на земеделските кооперативи и посветен на новата Обща селскостопанска политика на Европейския съюз, Димитрис Мелас успокои, че е „наивно” страната да се страхува от подобно развитие на нещата. Според него не е логично Европейският съюз, вече предоставил знака за защитено наименование на продукт от страна-членка, да позволи да бъде изгубено конкурентното предимство от този знак, наводнявайки пазара със същия продукт на трета страна. „Ако Европейският съюз изгуби фетата, ще последват и други продукти”, добави той.

Както увери главният секретар на земеделското министерство, ведомството се занимава усилено с въпроса и вероятно през ноември той ще бъде окончателно решен по време на заседание на европейско равнище. Освен това той посочи, че и премиерът на Канада е уведомен за въпроса със специално писмо.

В отговор на въпрос за неизписването на страната на произход върху опаковките на млякото и млечните продукти, Мелас отбеляза, че «със сигурност би било за предпочитане да се изписва, но това е въпрос, който зависи от общо решение на европейско ниво. Там има възможност за преговори, някои предложения минават, но други не».

Новата Обща селскостопанска политика: Големи промени

Междувременно Димитрис Мелас съобщи, че планът за новата Обща селскостопанска  политика 2014-2020 се очаква да бъде подложен на обществено обсъждане в министерството на земеделското развитие до края на октомври, с амбициозната цел до края на първото тримесечие на 2014 да е постигнато едно принципно политическо съгласие между партиите и заинтересованите страни.

Според Димитрис Мелас, бобовите култури и животновъдството са двата сектора, които се очаква да бъдат подпомогнати от новата Обща селскостопанска политика и новия режим, който ще се въведе за свързаните с производството плащания, а останалите ще бъдат определени в близко бъдеще. В отговор на въпрос за подкрепата на младите фермери, главният секретар на земеделското министерство подчерта, че в новата Обща селскостопанска политика се предвижда финансиране до 2% за младите фермери (до 40 години), което в крайна сметка може да достигне 1% или 1,5%, в зависимост от съществуващия интерес.

Както обясни председателят на Гръцката конфедерация на земеделските кооперативи Дзанетос Карамихас, две са големите промени, които ще донесе новата Обща селскостопанска политика: Първо, това, че пряката помощ за фермерите вече ще се дава до 50% въз основа на критерия обработваема площ, останалите 50% ще се отпускат въз основа на други критерии, основният от които ще бъде политиката по отношение на околната среда. И второ, това, че множество отделни въпроси, които досега се уреждаха с решения на органите на Европейския съюз, вече ще бъдат решавани от всяка страна поотделно.

«Ако постигнем национално съгласие, гръцкото земеделие може да спечели от новата Обща селскостопанска политика на Европейския съюз. Трябва да решим каква земеделска политика искаме и какви приоритети си поставяме. Земеделието може да осигури изхранването на населението и да допринесе за развитието на гръцката икономика. Трябва обаче да стигнем до съгласие за това какви цели искаме да постигнем и то до 2028, а не само до 2020», добави Карамихас.