Гърция е на шесто място в света по земетръсна активност. Страната заема 0,02 % от земната повърхност като освобождава 2% от световната земетръсна енергия всяка година и повече от 50% от европейската.
Тези впечатляващи данни разкри отговорникът за гражданската защита за централна Македония Константинос Коколакис по повод на конгреса за „Земетресения: Превенция и Защита”, който ще се проведе следобед в Общински театър Неаполи в Солун. Гърция има 157 действащи земетръсни зони, в които до момента са се случили 570 земетресения по-високи от 6-та степен по скалата на Рихтер.
„Най-големите земетресения са 8,2 по Рихтер в Югоизточен Крит през 365 г. и 8-ма степен по скалата на Рихтер в Кастелоризо през 1303 г. с 4000 убити” допълни г-н Коколакис. От 570-те земетресения 20 са отбелязани в Закинтос, 17 в Кефалоня и 16 в Левкада, което прави Йоийските острови и регион най-земетръсна зона в Гърция.
„Първенството по земетръсна активност държи Япония, която е следвана от Република Вануату, Перу, Соломоновите острови и Чили, където е отбелязано най-голямото земетресение на 22 май 1960 г. – 9,5 по скалата на Рихтер” допълни г-н Коколакис.
В същото време българският сеизмолог проф. Рангел Гюров предвиди, че във втората половина на март е възможно силно земетресение да удари Гърция, каза той в интервю за Борислав Лазаров. „Ще има още наводнения у нас и в Европа заради топенето на снеговете и очакваните пролетни температури”, убеден е проф. Гюров.
„Но не 2012 г., а 2014-та може да се превърне във фатална, заради опасността от силни земетресения: Вероятно, по осреднени данни, 2014-та година на Балканския полуостров ще има още по-голяма сеизмична активност, така са нашите прогнози", твърди специалистът в интервюто за бТВ.
Прогнозите за земетресения направени досега от проф. Рангел Гюров са се сбъднали в 80% от случаите. „Основната причина за трусовете в Хаити и Чили са напреженията върху земната кора, създавани от въртенето на нашата планета”, казва за българската медия проф. Гюров. "При ротацията на земята и други фактори, тя се деформира и първо изпитва натискови напрежения, след това опънни напрежения. И когато започнат да действат опънните напрежения, земята се пука на определени места. Те са прогнозируеми тези места, къде биха се скъсали пластовете, и тогава стават тези силни земетресения", обяснява проф. д-р Рангел Гюров.
Снимки: бТВ, Асошейтед Прес