Галерия

1

    За реформите и Гърция говори и главният икономист на Eurobank Гикас Хардувелис. Той направи сравнение на структурата на БВП на Гърция и на страните от еврозоната, от което се вижда, че в Гърция потреблението създава 74,6 на сто от БВП на страната, а този процент в еврозоната е 57,4. Данните са за 2011. От него бщественото потребление създава 17,4%, а в еврозоната е 20%. Експортът в Гърция създава 25% от БВП, а в еврозоната - 44%. Структурата на гръцкия БВП трябва да се промени и да стане подобна на тази в еврозоната.
    “От 2009 банките имат голям проблем с ликвидността, защото са откъснати от междубанковия пазар и от пазара на държавни ценни книжа. Причината - понижаването на кредитния рейтинг и на страната, и на банките. Третият пазар - на депозитите се срина с 20 милиарда евро. Един допълнителен източник за осигуряване на ликвидни средства е възможността да се осребрят книжата, с които разполагат банките. Но и това не е решение, защото те са много обезценени”, това е мнението на Христос Горцос, главен секретар на Гръцката банкова асоциация. Според него най-големият удар е нанесен на финансовите институции през февруари 2012, когато се осъществи PSI.
    “Сега има голяма дискусия къде ще отидат парите от рекапитализацията на банките. Обществото отказва да разбере, че банките не раздават кредити от акционерния си капитал. Банките взимат пари назаем, за да дават заеми. Акционерният капитал е за закупуването на книжа, така че да се гарантира състоятелността на банките”, поясни още Христос Горцос.
    Според Андреас Атанасопулос Гърция е страна на малките предприятия, те са над 900 000 и като размер са по-малки от европейските стандарти за малки предприятия. Той смята, че трябва да се смени профилът на предприемачеството в страната и да се премине от едноличните фирми към по-големи, които да имат необходимата счетоводна отчетност.
    Соломон Бехарас от банка Пиреос припомни, че след проверката на Black Rock и след провеждането на PSI вече всички са наясно, че състоянието на гръцката банкова система е много лошо. “След 30 години работа в банковия сектор съм оптимист, че ще се поучим от грешките си и ще се подготвим за следващата криза, която няма начин да не дойде”, каза той. Според него новия банков модел на Гърция ще е с по-нисък ръст, печалбите ще бъдат по-малки, няма да има свръх амбициозна стратегия, но ще бъде много по-устойчив и по-отговорн към акционерите, вложителите, клиентите, служителите. “След рекапитализацията трябва да останат само здрави банки, жизнеспособни, конкурентни и способни да произвеждат печалба. Трябва да се направи огромна реформа на системата за оценяване на риска”, заключи Соломон Бехарас.
    “Основното от което страда Гърция е липсата на доверие. За да си го възвърне, тя първо трябва да въведе програмата за финансова стабилизация и то да става по плана, одобрен с кредиторите. Но дори и това няма да е достатъчно. Трябва кредиторите да променят посланията си до световните медии. Две трети от финансовата консолидация е извършена. Само една трета ни остава. Това трябва официално да се признае от кредиторите. Иначе няма да има промяна на икономическия климат”, това пък е мнението на Георгиос Заниас, президент на Гръцката банкова асоциация и на Националната банка на Гърция. А според Панайотис Томопулос, президент на Гръцкия фонд за финансова стабилност ако икономическите реформи се осъществят, подемът ще започне още от 2014.  
    Димитрис Цигос, изпълнителен директор на Start Tech Ventures говори за рисковия капитал като възможност за постигане на икономически ръст. Този капитал отсъства изцяло от гръцката икономика, а в Европа е много по-млко, отколкото в Съединените щати. “Европейският съюз през 2009 е вложил като цяло 4 милиарда долара в рисков капитал, а Съединените щати са вложили 18 милиарда”, заяви той. Според него за да се промени това, в Европа трябва да се създаде културата на неуспеха и това трябва да стане и чрез образованието, и чрез законодателството. “В Европа законите за фалита са много остарели. Тук ако фалираш, това е катастрофа за цял живот. В САЩ не е така - там фалираш бързо, за да можеш след това да се изправиш на крака”. Той припомни откъде идват парите за рискови начинания - от 4 източници. От държавата, от банките - и двете категории в Гърция са фалирали. Остават другите две - частните инвеститори и корпорациите, но за тях трябва стимули и правителството трябва да ги създаде.