Галерия

1

Гръцкото правителство обяви, че ще емитира държавна облигация с пет-годишен срок на падеж четири години след началото на финансовата криза в страната. В официалното съобщение се посочва, че облигациите ще са подчинени на английското право.

Според източници гръцкото правителство възнамерява да набере около 2,5 милиарда евро. Атина очаква повишен интерес от страна на инвеститорите. Източник от кабинета, цитиран от международните агенции Ройтерс и Блумбърг е посочил, че би било голям успех ако купонът за инвеститорите слезе под 5,3 на сто.

Въпреки че правителството представи решението да емитира ценни книжа като голямо постижение, то бе подложено на сериозни критики от много коментатори в и извън Гърция. Основният им аргумент е, че ходът е много прибързан, след като финансовите нужди на Гърция се покриват от кредитите на тройката, чийто процент е малко над 2 на сто.

Другото притеснение на скептиците е, че управляващите в Гърция продължават да не прилагат структурните реформи, от които икономиката се нуждае, за да се изправи на крака. Опасенията им са, че в момента, в който престане надзора от страна на кредиторите, гръцкото правителство ще се върне към маниера на управление от преди кризата и тогава Гърция ще преживее отново заплахата от държавен фалит. Критични към решението на правителството са и либералите в Гърция. Само ден по-рано партийният кандидат за европейския парламент и икономист Антигони Лимбераки разкритикува пасивността и нежеланието на управляващите да променят начина, по който функционира гръцката икономика. „Дори ако дойде магьосник с вълшебна пръчка и реши отведнъж всички финансови проблеми, ако Гърция не бъде реформирана ще се озовем отново там, където бяхме в началото на кризата. Всяко обратно твърдение е лъжа, която се изрича в името на краткосрочни политически интереси”, подчерта тя.

Въодушевлението в Атина не изглежда да се споделя безрезервно от международните финансови анализатори. „А защо лихвата по новите гръцки държавни бонове да не е 3 на сто?”, коментира в Twitter икономическият анализатор Zerohedge.

“Къде точно в новите гръцки държавни облигации е записано, че във всички повторно ипотекирани активи на Европейската централна банка съществува залог за сигурност?”, беше следващият му коментар.

Решението на правителството предизвика бурни дебати в парламента. Депутати от основната опозиционна партия СИРИЗА обвиниха управляващите, че използват държавните финанси за предизборни цели. Крайнолевият парламентарен представител на партията Панайотис Лафазанис заяви: „След като Гърция няма проблем с финансирането през следващите 12 месеца защо бързате предизборно да излезете на финансовите пазари за кредит с лихва над 5 на сто от момента, в който кредитите на тройката са с лихва малко над 2 на сто?”.

Внезапната „обич” на левите към „кървавите” пари на меморандума предизвика много иронични усмивки и забавни дискусии в социалните медии. Политически анализатори обаче виждат зад тази тяхна реакция паника за политическото им бъдеще. „СИРИЗА и Независимите гърци получиха голяма обществена подкрепа именно заради меморандума. Нормално е да се питат: А сега накъде?!”, заяви водещ коментатор пред GRReporter.