Галерия

1

На 39,8 милиарда евро се оценяват общо загубите на приходи от ДДС в Гърция през периода 2008-2012. Европейската комисия отбелязва, че загубите на приходи от данъка върху недвижимите имоти в страната възлизат на 9,7 милиарда евро или 4,7% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2011.

Това е най-лошият резултат в еврозоната, и вторият най-лош след Румъния в целия Европейския съюз. На 193 милиарда евро или 1,5% от БВП възлизат общите загуби за същата година на Европейския съюз.

Според изследването на Европейската комисия, през 2008 загубите на приходи от ДДС в Гърция са се равнявали на 3% от БВП (7,0 милиарда евро), през 2009 – на 3,5% (8,1 милиарда евро), през 2010 – на 3,3% (7,3 милиарда), а през 2011 достигат 4,7% от БВП.

Според Комисията през 2011Гърция би трябвало да има приходи от ДДС в размер на 24,8 милиарда евро, а в крайна сметка са били събрани едва 15 милиарда евро. Изчислено е, че загубите през 2012 възлизат на 7,7 милиарда евро.

Изследването на Европейската комисия съдържа данни, които показват изключително сериозните проблеми при събирането на ДДС в някои държави-членки, главно на Гърция.

Както става ясно от проучването, базирано на данни до 2011, с настъпването на кризата през 2008 ситуацията в страната се влошава бързо. Въпреки увеличаването на ставките ДДС приходите се сриват в резултат на силното свиване на икономиката.

Бързо влошаване

Показателен за бързото влошаване на ситуацията е фактът, че средните загуби на приходи от ДДС в периода 2000-2011 са се равнявали на 3% от БВП, а през 2011 достигат 4,7% от БВП, отбелязвайки своеобразен рекорд.

От данните в проучването става ясно също така, че ситуацията в Гърция може да се сравни само с Румъния и други страни от Източна Европа със слаба данъчна система, като Словакия, като се има предвид, че в страните от Юга загубите на приходи са малко по-високи от тези в страните от Севера. Например загубите на приходи от ДДС в Италия съставляват 2,3% от БВП, в Испания – 1,4%, а в Португалия 1,6% от БВП.

Загубите

В своето проучване Европейската комисия отбелязва, че загубите на приходи не са само и единствено резултат от укриването на данъци и избягването на плащането им, а и на други фактори, съпътстващи кризата, като фалита, невъзможността за плащане или закъснението в плащането на данъка от страна на бизнеса.

Еврокомисарят по въпросите на данъчната политика Алгридас Семета окачестви като «неприемливо висока» сумата, която се губи годишно от ДДС, като се има предвид и нуждата от данъчни приходи на страните-членки, за да оздравят публичните си финанси.

Все пак комисарят смята, че ситуацията ще се подобри благодарение на мерките срещу укриването на данъци, които се вземат на европейско равнище, и на политическата воля на правителствата да ограничат това явление.

Мерки за засилване на механизмите за събиране на данъци

Доказано е, че готовността за плащане на ДДС спада, когато се регистрира увеличение на данъците, поне в страни, които не разполагат със задоволителни механизми за събиране на данъци.

Подобни тенденции се наблюдават и когато една икономика се намира в рецесия, и горепосочените данни потвърждават напълно тази теория.

Изследванията показват колко важна роля играе механизмът за събиране на данъци и как би трябвало да се реформира режимът на ДДС, за да е адекватен на съществуващата в еврозоната криза.

Ясно е, че реформирането на правилата относно ДДС и на методите за неговото събиране е един от основните фактори, когато се прилагат програми за фискална корекция.

Що се отнася до укриването на данъци и избягването на плащането им, през месец май европейските лидери се ангажираха да бъдат предприети действия на европейско ниво, и то в конкретни срокове, с цел да бъдат преодолени тези негативни явления, които всяка година костват на държавите-членки загуби на приходи в размер на 1 000 милиарда евро.

Увеличение на дължимите данъци през 2014

Още по-набъбнали ще бъдат уведомителните писма за дължими данъци през 2014, тъй като след направените промени в съществуващото законодателство близо 5 725 000 данъкоплатци ще трябва да платят средно по 400 евро повече в сравнение с тази година.

Сред големите губещи от новите данъчни разпоредби ще бъдат търговците, занаятчиите и лицата, упражняващи свободни професии, с ниски доходи до 10 000 евро, които ще плащат данък със ставка от 26% до 40,3%, както и милиони работещи и пенсионери с годишен доход над 9 550 евро и с едно или повече деца, които ще плащат значително по-високи данъци през 2014.

Да припомним, че съгласно вече действащите промени в областта на данък общ доход, от 2014 се премахва необлагаемият минимум от 5 000 евро, и се приема отстъпка до 2 100 евро.

Доходите на търговците и лицата, упражняващи свободни професии, се облагат със ставки, които започват от 26%, доходите на тези, които се занимават със земеделска дейност – със ставка от 13%, а на наемодателите – със ставки, започващи от 10%. Освен това от 2014 ниската ставка от 10% за наемите ще бъде увеличена на 11% за приходи до 12 000 евро годишно.