Галерия

1

Според асистент-професора в университета Пандио Никос Каравитис Югрешките” в системата не са никак случайни и са резултати на клиентелистките връзки между политиците и определени социални групи. „Самата система предоставя лесната възможност на някои да декларират по съвсем законен начин грешни данни и доходи, почти без да са заплашени от това да бъдат заловени. Това се случва там, където не съществува задължение за водене на счетоводни книги, които да се използват за определянето на реалните данъчни задължения. Според данните, с които разполагаме, най-много данъци плащат пенсионерите и служителите. Рентиерите печелят средно по-малко от 500 евро на месец, а над един милион от тях печелят от имотите си  по-малко от 150 евро на месец. Земеделските дейности предоставят един среден доход от 130 евро на месец. По-конкретно хората, които печелят от такива дейности и са над 60 000, според данъчните списъци са само 40 в цялата страна. Не зная как се свързва този факт с около 30-те басейни, които виждаме, че съществуват в едно типично земеделско село с три хиляди жители”. Как се случва това?

„В никакъв случай не искам да кажа, че гръцките земеделци са богати. Преувеличението в примера ми е свързано с факта, че не разбирам как 900 000 хора могат да живеят със среден годишен доход 800 евро. когато разгледах случая, първото нещо, което ме впечатли беше, че земеделците не са задължени да водят счетоводни книги. Облагането им с данъци става по презумпция посредством една заплетена процедура, базирана на десетки закони, наредби и т.н. Според мен това, че те се намират под специален данъчен режим е мит. Самите те участват в този лабиринт. Също толкова заплетена и особено бавна е процедурата за проверките, които им се правят. Въпреки това не мисля, че проблемът е в доходите на самите земеделци, а у онези, които търгуват с техните продукти.

Пример: Местният търговец на земеделски продукти, който обикновено е член на един неформален картел на търговците в региона отива при земеделеца и иска да купи произведените от него лимони. Ще ти дам 15 цента за килограм. Малко са. Понеже съм добър ще ти дам по 20 цента, но ти ще напишеш във фактурата, че си ги продал за 50 цента на килограм. Земеделецът получава малкото пари, но очаква да спечели от финансиранията, двойните тегления и връщането на ДДС, следователно има полза от тази сделка. Търговецът предава стоката на търговците на едро срещу 60 цента за килограм. Те продават лимоните на търговците на дребно срещу 80 цента, а те ги предлагат на потребителите срещу 1,20 евро. на следващия ден всички телевизионни камери са по нивите и разпитват земеделеца защо цената на лимоните е толкова висока. А той, разярен и видимо учуден им отговаря, че не няма идея, понеже ги е продал за 20 цента. Разбира се, голямата печалба е в ръцете на търговеца, който има напълно законни фактури и много висока печалба и никакво притеснение за данъците. Цялата тази система се крепи на факта че земеделците не са задължени да водят счетоводни книги”.

Всички експерти подчертаха нуждата от промяна на данъчната система, за да не е необходимо да се провеждат проверки, а укриването на данъците да е невъзможно от самото начало.