Галерия

2

1

Една от най-нашумелите през последните години теми на гръцката външна политика, особено във връзка с гръцко-турските отношения е въпросът дали Гърция трябва да определи своя изключителна икономическа зона в източната част на Средиземно море или не. Основна причина за поставянето му се намира във факта, че в района между Кипър и Израел бяха открити значителни залежи на природен газ. В същото време съмненията за наличието на въглеводороди в района между гръцкия остров Кастелоризо и Кипър засилиха още повече призивите за обявяване на изключителна икономическа зона между Гърция и островната страна.

Защо обаче това не се случва? Някои анализатори смятат, че Гърция „се бои” от реакция от страна на Турция, която би могла да се изрази в преустановяването на проучвателните контакти и изпращането на изследователски кораби в района. От друга страна все по-отчетливо се откроява нежеланието на Турция да признае правото на Кастелоризо да има изключителна икономическа зона, понеже това би намалило значително турската изключителна икономическа зона в района. Немалко коментатори твърдят, че досега гръцката страна умишлено не е поставяла въпроса за установяването на изключителна икономическа зона с цел да избегне напрежение в отношенията си и в рамките на една консервативна политика спрямо Турция. Коя е обаче днешната ситуация и трябва ли Гърция да промени позицията си по този въпрос? Това бе темата на поредната дискусия, организирана от Гръцката финдация за европейска и външна политика.

Почетният професор по международно право в Атинския университет Христос Розакис обясни как се определя изключителната икономическа зона и почсни по какво тя се различава от континенталния шелф. „Изключителната икономическа зона се намира над континенталния шелф. Започва от дъното и достига до повърхността на морето. Юристите я наричат „колоната на водата”. В рамките й могат да се упражняват права като риболов, но и други, които са свързани с използването на вятъра, който духа на повърхността или на морските течения, както и на присордни ресурси като залежи с петрол и природен газ. Тези феномени могат да имат значение от енергийна гледна точка в бъдещето. Изключителната икономическа зона достига до 200 морски мили от брега, като започва от края на териториалните води на всяка страна, следователно обикновено е с дължина 188 мили, след като всяка държава има право на 12 мили териториални води. Това пространство е функционално, а не суверенно, като се запазват правата, които произтичат от морското право. Изключителната икономическа зона се определя според разпоредбите на подписаната през 1982 Конвенция на ООН по морско право.  Ако тя се определя свободно в откритото морско пространство всичко е наред, но ако това не може да се случи е нужно определяне с договор между съседните и разположени една срещу друга страни”.

Според професор Розакис границите на източното Средиземноморие не са определено с точност. Някои геолози и георграфи определят този район от Родос и Крит и на изток, докато други техни колеги смятат, че започва от мислената отвесна линия между Италия и Африка. Същите тези геолози и географи смятат, че Егейско и Адриатическо море са част от източното Средиземноморие. „Следователно дискусията около границите на тази област е символична. Това, което има значение е, че ако бъде взето решение за определяне на зони между държавите без съмнение ще надделее възможността да се проведе едно общо определяне. Турция не цели това”. Според професора обаче Гърция трябва да обяви своята изключителна икономическа зона, както има право по силата на международната конвенция.

Бившият заместник-министър на външните работи в двете последни правителства на Нова демокрация Янис Валинакис разказа за опита си във ведомството и действията на тогавашното правителство за определяне на изключителни икономически зони не само с Турция, но и с Египет, Либия, Италия, Албания, Малта и Кипър. Според него Турция се е намесвала в преговорите с останалите страни, особено с Либия и е поддържала позицията, че гръцките острови не трябва да се вземат под внимание с цел да смали разпростиането на гръцката изключителна икономическа зона, „като че ли островите не са част от територията на Гърция”. В преговорите между Гърция и Египет пък е предявила мнението, че Атина не трябва да участва в определянето на зона с помощта на познатия вече аргумент, че остров Кастелоризо няма изключителна икономическа зона и следователно двете зони не се засичат.

„Бих искал да кажа, че не приемам твърдението, че съществува проблем с остров Кастелоризо. Турция се опитва да предизвика изкуствено тази дискусия. Както знаете съществува договор, подписан през 1932 между Италия, на която са принадлежали тогава Додеканезите и Турция, който определя по много конкретен начин точките на непрекъснатата линия на определяне от южната част на на Самос до Кастелоризо”. Според Янис Валинакис тази граница е много важна от политическа гледна точка, точно защото е определена с договор, подписан от турската държава и наследен от Гърция. „Смея да кажа, че остров Родос има съвсем точно определена изключителна икономическа зона, която личи от начертаните по онова време карти, както и от немските и английски карти след 1947 и подписването на Парижките мирни договори. Освен това при подписването на договора Италия е предоставила на Турция ред малки островчета, за да се съгласи с определянето на граничната линия през 1932. Те биха могли да разширят площта пред гръцките острви срещу Анадола с много морски мили. Някои от тях се намират съвсем близо до Кастелоризо”.

Преподавателят по международно право и международна политика в университета Пандион Ангелос Сиригос разясни разликата между изключителната икономическа зона и континенталния шелф и изброи правата, които държавите имат върху всяко от двете пространства. Той обяви, че от 152-те държави – членки на ООН, които имат право да определят изключителна икономическа зона 129 са го направили. Между 23-те страни, които не са определили такива зони 8-те се намират в Средиземноморския басейн. „Това е свързано с факта, че пространството е ограничено и досега важеше едно неформално споразумение да не се определят такива зони. Но то вече не важи. В десетилетието 2000-2010 повечето държави определиха изключителни икономически зони”.

Той също смята, че Гърция трябва да определи своя изключителна икономическа зона, без обаче да има лъжливата надежда, че тя би могла да разреши всички двустранни въпроси между Атина и Анкара. Според него много от правата, които Гърция смята, че ще придобие след разрешаването на въпроса с континенталния шелф могат да бъдат приложени и сега. „Енергийните източници като природния газ или петрола, които се намират извън района на Кастелоризо или на което и да е друго място в Егейско, Йонийско море или Либийско море могат да бъдат изследвани и използвани и сега, без да чакаме определянето на изключителната икономическа зона”.

Журналистът от големия всекидневник Катимерини Ставрос Лигерос се спря основно на гръцко-турските отношения и действията в насоката на определянето на гръцката изключителна икономическа зона в Егейско море. Според него Гърция не трябва в никакъв случай да се двоуми дали да предприеме прилагането на правата, които й предоставя международното право. Той се позова на опита на Кипър и на това, че въпреки преките и непреки реакции на Турция островната държава определи своята изключителна икономическа зона. „Виждаме обаче, че Европейският съюз прие кипърската позиция, подкрепи я и са налични политическите способи за това”. Ставрос Лигерос каза също, че Гърция не би следвало да проявява плахост по отношение на препращането на всяко различие с Турция към Международния съд в Хага, който е компентен за тяхното разрешаване. „Искам да припомня едно изявление на главнокомандващия на турския военен флот през 2008, който каза, че „източното Средиземноморие ще се превърне в огнище на спорове и сблъсъци, защото се очаква да стане значимо заради петрола, който се намира в района. Ще се превърне в един нов Залив. Турция трябва да бъде нащрек и да реагира” . Това изявление бе направено през октомври 2008. Месец по-късно турските власти дадоха разрешение на норвежски кораб да проведе изследване за наличието на петрол в Егейско море и предизвика нашата реакция. А през юни 2010, когато Гърция за пръв път спомена официално думата изключителна икономическа зона, в гръцките териториални води се появи изследователския кораб „Пири рейс”. Знаехме, че това ще се случи, но мисля, че то не е причина за да правим мълчаливи отстъпки от права, които ни предоставя международното право” каза в заключение той.