Галерия

2

1

Една от най-нашумелите през последните години теми на гръцката външна политика, особено във връзка с гръцко-турските отношения е въпросът дали Гърция трябва да определи своя изключителна икономическа зона в източната част на Средиземно море или не. Основна причина за поставянето му се намира във факта, че в района между Кипър и Израел бяха открити значителни залежи на природен газ. В същото време съмненията за наличието на въглеводороди в района между гръцкия остров Кастелоризо и Кипър засилиха още повече призивите за обявяване на изключителна икономическа зона между Гърция и островната страна.

Защо обаче това не се случва? Някои анализатори смятат, че Гърция „се бои” от реакция от страна на Турция, която би могла да се изрази в преустановяването на проучвателните контакти и изпращането на изследователски кораби в района. От друга страна все по-отчетливо се откроява нежеланието на Турция да признае правото на Кастелоризо да има изключителна икономическа зона, понеже това би намалило значително турската изключителна икономическа зона в района. Немалко коментатори твърдят, че досега гръцката страна умишлено не е поставяла въпроса за установяването на изключителна икономическа зона с цел да избегне напрежение в отношенията си и в рамките на една консервативна политика спрямо Турция. Коя е обаче днешната ситуация и трябва ли Гърция да промени позицията си по този въпрос? Това бе темата на поредната дискусия, организирана от Гръцката финдация за европейска и външна политика.

Почетният професор по международно право в Атинския университет Христос Розакис обясни как се определя изключителната икономическа зона и почсни по какво тя се различава от континенталния шелф. „Изключителната икономическа зона се намира над континенталния шелф. Започва от дъното и достига до повърхността на морето. Юристите я наричат „колоната на водата”. В рамките й могат да се упражняват права като риболов, но и други, които са свързани с използването на вятъра, който духа на повърхността или на морските течения, както и на присордни ресурси като залежи с петрол и природен газ. Тези феномени могат да имат значение от енергийна гледна точка в бъдещето. Изключителната икономическа зона достига до 200 морски мили от брега, като започва от края на териториалните води на всяка страна, следователно обикновено е с дължина 188 мили, след като всяка държава има право на 12 мили териториални води. Това пространство е функционално, а не суверенно, като се запазват правата, които произтичат от морското право. Изключителната икономическа зона се определя според разпоредбите на подписаната през 1982 Конвенция на ООН по морско право.  Ако тя се определя свободно в откритото морско пространство всичко е наред, но ако това не може да се случи е нужно определяне с договор между съседните и разположени една срещу друга страни”.

Според професор Розакис границите на източното Средиземноморие не са определено с точност. Някои геолози и георграфи определят този район от Родос и Крит и на изток, докато други техни колеги смятат, че започва от мислената отвесна линия между Италия и Африка. Същите тези геолози и географи смятат, че Егейско и Адриатическо море са част от източното Средиземноморие. „Следователно дискусията около границите на тази област е символична. Това, което има значение е, че ако бъде взето решение за определяне на зони между държавите без съмнение ще надделее възможността да се проведе едно общо определяне. Турция не цели това”. Според професора обаче Гърция трябва да обяви своята изключителна икономическа зона, както има право по силата на международната конвенция.

Бившият заместник-министър на външните работи в двете последни правителства на Нова демокрация Янис Валинакис разказа за опита си във ведомството и действията на тогавашното правителство за определяне на изключителни икономически зони не само с Турция, но и с Египет, Либия, Италия, Албания, Малта и Кипър. Според него Турция се е намесвала в преговорите с останалите страни, особено с Либия и е поддържала позицията, че гръцките острови не трябва да се вземат под внимание с цел да смали разпростиането на гръцката изключителна икономическа зона, „като че ли островите не са част от територията на Гърция”. В преговорите между Гърция и Египет пък е предявила мнението, че Атина не трябва да участва в определянето на зона с помощта на познатия вече аргумент, че остров Кастелоризо няма изключителна икономическа зона и следователно двете зони не се засичат.