Галерия

2

1

След продължилата почти два месеца политическа нестабилност Гърция най-после има кабинет. Това успокои донякъде нейните граждани и европейските й партньори. За това дали ще успее да се справи с проблемите и ако не на какво се дължи това GRReporter разговаря с един от основните коментатори на големия гръцки всекидневник Та неа Такис Теодоропулос.

Г-н Теодоропулос, как виждате новото правителство?

Бяхме стигнали до едно положение, в което не знаехме дали ще имаме или няма да имаме правителство. Това продължи два месеца и означава, че политическият живот на страната е стигнал до, ако не и по-ниско от нулата.

За да бъда искрен, аз очаквах по-активно участие от партиите, които подкрепят новия кабинет. Отсъствието им изглежда като страх от тяхна страна към споделянето на отговорността.

Кабинетът може да се определи като правителство на Нова демокрация, където участват и някои личности, които не принадлежат на тази партия. В него участват всички членове на екипа на Костас Караманлис от 2009, който ни завлече към катастрофата. От друга страна мога да кажа, че в кабинета участват и сериозни хора, които вдъхват доверие, като например финансовият министър Василис Рапанос и министърът на административната реформа Андонис Манитакис.

Въпросът е доколко това правителство ще съумее да заработи. Тук нямам предвид само доколко ще успеят да се разберат партиите, които го подкрепят при появата на първия проблем в отношенията с европейските ни партньори. А че такъв ще има е повече от сигурно. Нещата не са никак лесни.

Второто е как правителството ще успее да функционира, при условие, че нито едно от предишните не успя, поради една проста причина: Тя е, че всички правят своите сметки и обещават различни неща, без да вземат превид основния проблем на Гърция в момента. А той е, че страната няма публична администрация. Когато тя отсъства, никоя държава не може да функционира.

Както видяхме обаче в споразумението помежду им, трите партии са се ангажирали да няма уволнения в държавния сектор. Ако го спазят, за да се постигнат бюджетните цели ще трябва да намалят заплатите. Всеобща тайна е, че след намалението от 30 на сто повечето държавни служители не работят. Следователно публичната администрация отново няма да може да се задейства. Как смятате, че може да се справи правителството с тази ситуация?

Честно казано, не зная. Вчера Андонис Самарас отправи призив за „работа, работа, работа”. Колко пъти сме чували тези думи? И какво означават всъщност? Работа е и да ходиш от една в канцелария в друга и да пренасяш папки.

Въпросът е: Могат ли да направят оценка на служителите, за да отсеят здравите части на администрацията, да ги подкрепят и прочистят от „болната тъкан”? Нищо не показва, че могат. От момента, в който сме изправени пред този проблем, без да искам да бъда пророк на лоши събития смятам, че след няколко месеца Гърция отново ще се намира в позицията, в която се намираше преди няколко дни. Но при по-лоши условия, защото времето тече в наш ущърб. Определено мога да кажа, че съм песимист и искрено се надявам събитията да ме опровергаят.

От друга страна имаме една опозиция, която според мен не е в състояние да предложи убедителен план за управление. Тя може единствено да укорява правителството, както правим ние, журналистите. Но ние не сме опозицията, а коментатори на събитията.

Реално ли е обещанието за предоговаряне на условията на меморандума, което обещават партиите?

Да, можем да кажем, че е реално. Неяснотата е в това, че партиите употребяват термина „предоговаряне”, без да ни обяснят какво означава това. Предполага се, че първоначално ще започнат от удължаването на срока на изплащане на задълженията. Предполага се също, че това до някаква степен се приема от някои кръгове в Европа. Какво ще стане обаче след това? Какво е това, което могат и имат намерението да предоговорят?

Моята позиция е, че докато не се реши проблемът с публичната адмнистрация, Гърция няма никакъв аргумент, за да преговоря. Това е грешката, която бе допусната от самото начало и първото правителство на Георгиос Папандреу. Мнението ми е, че първата грешка, за която плащаме в момента е, че когато стана ясно колко дълбока е кризата, правителството на Папандреу, сместо да създаде национален план за излизането от нея, отиде с протегната ръка при европейските ни партньори и им каза: „кажете какво да направим”. И те ни казаха какво да направим. Продължавам да се съмнявам, че имаме някакъв план дори и днес.

В случай, че правителството реши да намали отново заплатите и да повиши още повече данъците, въпреки обещанието, че няма да го направи, очаквате ли засилване на протестите?

Аз смятам, че единствената причина, поради която няма протести е, защото хората са вече много уморени и обезнадеждени. Но, че това ще срине и малкото крепящи се все още части на обществото е факт.

Знаем много добре, че проблемът не само на Гърция, но и на цяла Европа, като при нас е по-остър е средната класа. Именно тя е най-голямата жертва на кризата. Много богатите дори не са засегнати, а много бедните за съжаление бяха бедни и преди. Средната класа е тази, която беше програмирала живота си по един начин и събитията се развиха в обратната посока. Двете големи партии в Гърция, Нова демокрация и ПАСОК се подкрепяха от средната класа, затова и се разтуриха. Не съм сигурен доколко демокрацията може да функционира без средна класа, защото от историята знаем, че точно тя я е поставила на преден план. Големият проблем на Европа се концентрира точно тук.

Видяхме, че на изборите нямаха никакъв успех малките реформаторски партии. Защо не могат да намерят отзвук в обществото?

Мисля, че това се дължи на факта, че в Гърция нямаме истинска либерална традиция. Тук все още терминът „либерален” се смята едва ли не за обиден. Като че ли става дум за нещо лошо. Както написах във вчерашната си статия във вестник Та неа, когато някой в Гърция те нарече „антикомунист” е все едно да те псува. Това е показателно за факта, че тук няма такова възпитание.

От друга страна, въпреки че уважавам дълбоко Стефанос Манос, той никога не успя да бъде убедителен в ролята си на политик. Т.е. да представи една перспектива, която да излезе от тесните рамки на иначе точните сметки, които прави. Сами по себе си те не са достатъчни, за да може гръцкото общество да излезе от безизходицата и това е ясно на всички ни. Необходима е нова перспектива, да решим какъв искаме да бъде нашият живот през следващите три години и да се споразумеем на тази база. Так всяка политическа договореност и всеки сблъсък да стават въз основа на това споразумеене. Това не се случва днес, защото никой не ни го казва.

Разбирам, че според Вас това е основата на проблема.

Да, точно там. Смятам също, че силата на днешната опозиция се крепи на лъжливото усещане, което създава у хората, че можем да започнем да живеем отново, както живеехме през 2008, преди да започне кризата.

Как обяснявате факта, че много хора, които принадлежат на средната класа гласуваха за Златна зора и на повторните избори на 17 юни напълно съзнателно?

Това е един от многото проблеми, чието съществуване може и да бяхме установили, но отказвахме да се справим с тях. Смятам, че от тук нататък ще ги изживеем много интензивно.

Бих искал да кажа, че политическите материали на Златна зора: национализмът, ксенофобията, расизмът и много други не се появиха заедно с нея. Те съществуваха и бяха разпръснати в целия политически спектър. Можете да чуете речи на лидери и на прогресивни партии, които бяха и националистически, и расистки, и ксенофобски.

Златна зора успя да събере около себе си хората, като изрази именно тези вече съществуващи елементи. В този случай плащаме липсата на демократично възпитание в обществото.

Опасявам се, че цената ще става все по-висока в бъдещето. Златна зора не беше избрана само от жителите в центъра, където имат проблем със сигурността, въпреки че нещата не са толкова едностранчиви. За нея гласуваха и в провинцията, а най-лошото е, че я подкрепиха младите поколения. За мен е най-обезпокояващото е, че говорим за мястото, където политиката се среща с хулиганството. И това е най-лошото, което може да ни застигне като общество.