Галерия

2

1

След продължилата почти два месеца политическа нестабилност Гърция най-после има кабинет. Това успокои донякъде нейните граждани и европейските й партньори. За това дали ще успее да се справи с проблемите и ако не на какво се дължи това GRReporter разговаря с един от основните коментатори на големия гръцки всекидневник Та неа Такис Теодоропулос.

Г-н Теодоропулос, как виждате новото правителство?

Бяхме стигнали до едно положение, в което не знаехме дали ще имаме или няма да имаме правителство. Това продължи два месеца и означава, че политическият живот на страната е стигнал до, ако не и по-ниско от нулата.

За да бъда искрен, аз очаквах по-активно участие от партиите, които подкрепят новия кабинет. Отсъствието им изглежда като страх от тяхна страна към споделянето на отговорността.

Кабинетът може да се определи като правителство на Нова демокрация, където участват и някои личности, които не принадлежат на тази партия. В него участват всички членове на екипа на Костас Караманлис от 2009, който ни завлече към катастрофата. От друга страна мога да кажа, че в кабинета участват и сериозни хора, които вдъхват доверие, като например финансовият министър Василис Рапанос и министърът на административната реформа Андонис Манитакис.

Въпросът е доколко това правителство ще съумее да заработи. Тук нямам предвид само доколко ще успеят да се разберат партиите, които го подкрепят при появата на първия проблем в отношенията с европейските ни партньори. А че такъв ще има е повече от сигурно. Нещата не са никак лесни.

Второто е как правителството ще успее да функционира, при условие, че нито едно от предишните не успя, поради една проста причина: Тя е, че всички правят своите сметки и обещават различни неща, без да вземат превид основния проблем на Гърция в момента. А той е, че страната няма публична администрация. Когато тя отсъства, никоя държава не може да функционира.

Както видяхме обаче в споразумението помежду им, трите партии са се ангажирали да няма уволнения в държавния сектор. Ако го спазят, за да се постигнат бюджетните цели ще трябва да намалят заплатите. Всеобща тайна е, че след намалението от 30 на сто повечето държавни служители не работят. Следователно публичната администрация отново няма да може да се задейства. Как смятате, че може да се справи правителството с тази ситуация?

Честно казано, не зная. Вчера Андонис Самарас отправи призив за „работа, работа, работа”. Колко пъти сме чували тези думи? И какво означават всъщност? Работа е и да ходиш от една в канцелария в друга и да пренасяш папки.

Въпросът е: Могат ли да направят оценка на служителите, за да отсеят здравите части на администрацията, да ги подкрепят и прочистят от „болната тъкан”? Нищо не показва, че могат. От момента, в който сме изправени пред този проблем, без да искам да бъда пророк на лоши събития смятам, че след няколко месеца Гърция отново ще се намира в позицията, в която се намираше преди няколко дни. Но при по-лоши условия, защото времето тече в наш ущърб. Определено мога да кажа, че съм песимист и искрено се надявам събитията да ме опровергаят.

От друга страна имаме една опозиция, която според мен не е в състояние да предложи убедителен план за управление. Тя може единствено да укорява правителството, както правим ние, журналистите. Но ние не сме опозицията, а коментатори на събитията.

Реално ли е обещанието за предоговаряне на условията на меморандума, което обещават партиите?

Да, можем да кажем, че е реално. Неяснотата е в това, че партиите употребяват термина „предоговаряне”, без да ни обяснят какво означава това. Предполага се, че първоначално ще започнат от удължаването на срока на изплащане на задълженията. Предполага се също, че това до някаква степен се приема от някои кръгове в Европа. Какво ще стане обаче след това? Какво е това, което могат и имат намерението да предоговорят?

Моята позиция е, че докато не се реши проблемът с публичната адмнистрация, Гърция няма никакъв аргумент, за да преговоря. Това е грешката, която бе допусната от самото начало и първото правителство на Георгиос Папандреу. Мнението ми е, че първата грешка, за която плащаме в момента е, че когато стана ясно колко дълбока е кризата, правителството на Папандреу, сместо да създаде национален план за излизането от нея, отиде с протегната ръка при европейските ни партньори и им каза: „кажете какво да направим”. И те ни казаха какво да направим. Продължавам да се съмнявам, че имаме някакъв план дори и днес.

В случай, че правителството реши да намали отново заплатите и да повиши още повече данъците, въпреки обещанието, че няма да го направи, очаквате ли засилване на протестите?

Аз смятам, че единствената причина, поради която няма протести е, защото хората са вече много уморени и обезнадеждени. Но, че това ще срине и малкото крепящи се все още части на обществото е факт.