Галерия

1

Гърция има най-високия процент на вътрешно потребление от всички страни в Европейския съюз. Той от 92% от БВП, а преките й частни инвестиции са се стопили наполовина в последните четири години. “Високото потребление е резултат от леката кредитна политика, заплатите се увеличаваха оп-бързо от производителността, големите бюджетни дефицити и драматичното намаление на депозитите. Резултатът е инфлация и влошаване на вътрешния баланс, както и срив на конкурентността”. По този начин в няколко кратки изречения заместник-изпълнителният директор на Eurobank EFG и преподавател в университета в Пирея Николас Карамузис описа причините за окаяното състояние на гръцката икономика. Той говори на икономическия форум с тема “SOS развитие: Как да излезем от рецесията, за да останем в еврозоната”, който се проведе в Атина тази седмица.

Инвестициите като процент към БВП са спаднали от 23% през 2007 до 16% през 2011, посочи специалистът. “Няма да видим положителен икономически ръст, докато не видим скок в преките частни инвестиции. Затова възвръщането на доверието в способностите на Гърция трябва да е приоритет на правителството”. Производството в страната е било пренебрегвано дълги години в името на вноса, което е и част от проблема с високия бюджетен дефицит на Гърция. Карамузис заяви, че приносът на селското стопанство към националната икономика е спаднал до срамно ниски нива и търговският баланс при селскостопанските продукти е отрицателен от години. Днес селското стопанство допринася само 3% към БВП на Гърция, докато това съотношение преди две десетилетия е било 20% от БВП. За същия период от 20 години са били дадени като субсидии от Европейския съюз 117 милиарда евро в настояща стойност. “Къде са тези пари? Днес Гърция внася селскостопански продукти за четири милиарда евро на година вместо да ги произвежда и да изнася”, посочва Карамузис.

В допълнение финансистът посочи, че индустрията отдава само 10% към БВП. Всичко останало са услуги, които са насочени най-вече към вътрешния пазар и нямат реална тежест в изграждането на една устойчива икономика.

Николас Карамузис определи четирите основни грешки на управлението от последните две години, които са влошили настоящето състояние Гърция.

Първото е, че политическият елит в страната се забави с осъзнаването на проблема на гръцката криза, а когато той вече е бил ясен не са посмели да влязат в конфликт с интересите в сянка. Управляващите са направили всичко възможно да избегнат пряк сблъсък с установените непроизводителни структури в страна, които се “хранят” от публичните финанси.  Вторият пропуск, който Карамузис отчита е, че не е бил създаден навреме национален план за преструктуриране, реформа и развитие на местната икономика, който да получи широка обществена подкрепа. “Този план можеше да бъде основата, от която Гърция щеше да влезе в преговори с надзорната тройка. Той трябваше да съдържа в себе си мерки за икономическо развитие, реформи и фискална консолидация, като се концентрира върху намаляването на разходите и съкращаването на публичния сектор, а не върху повишението на данъците.

Банкерът отбелязва като груба грешка липсата на ефективни мерки, които да помогнат на външните партньори на Гърция да започнат да възвръщат доверието си в гръцката икономика. “Намалението на разходите и държавния сектор като цяло, по-малкото бюрокрация, либерализирането на пазара, приватизациите са мерки с ниска обществено-социална цена и с малко влияние върху задълбочаването на рецесията, но не станаха предимство на управляващите. Резултатът бе, че пазарите загубиха всяко доверие в страната, а тройката започна да иска все по-радикални мерки, които доведоха и до задълбочаването на рецесията”. Четвъртият сериозен проблем, който Карамузис изтъкна бе, че след началото на кризата се регистрира голям разрив между дадени обещания и изпълнени действия. “Не е правилно след две години опити за реформи възможността за фалит на държавата да е по-голяма от тази преди подписване на първия Меморандум преди почти две години”.

За да се възстанови страната, Карамузис смята, че Гърция има нужда от малко късмет, но не със стискане на палци, а с възвръщането на положителния икономически ръст в света и Европа. “С висок икономически ръст в еврозоната и в югоизточна Европа, Гърция има едно предимство. 80% от износа ни е насочен към държави от Европейския съюз. Ако Европа остане в стагнация или изпадне в рецесия, гръцката икономика не може да се преобразува в отворена експортна икономика и не може да се очаква растеж”. Други условия за възстановяване са да изчезне възможността за фалит и връщането на драхмата, която засега преследва неотлъчно страната. Докато всяко съмнение за раздяла между еврото и Гърция не изчезне и банките не се укрепят с ликвидни средства, страната няма шанс да привлече инвестиции. Не на последно място остава вярата на Карамузис, че страната има нужда от нова генерация политици и предприемачи. Според него се иска ново политическо управление, което да разбира важността на здравословното предприемачество и ново бизнес поколение, което да действа без да изисква протекцията на държавата, за да може да оцелее.