снимка: enet.gr
Остри реакции предизвика решението на един от отделите на Върховния касационен съд в Гърция, според което участието на чужденци в проведените през ноември местни избори e противоконституционно.
Седемчленният състав на 5-тия отдел на Държавния съвет одобри спорното предложение на един от магистратите. Според него гласуваният през 2010 закон Рагусис по името на вътрешния министър, който дава право на живеещите в Гърция чужди имигранти да гласуват и да бъдат кандидати противоречи на ред конституционни наредби. Предложението бе изпратено за окончателна преценка към пленума на Върховния касационен съд.
Висшите магистрати смятат, че преди гласуването на закона е трябвало да се въведат поправки в конституцията, тъй като според действащата конституционна рамка само гръцките граждани имат право на участие в изборите и „това право не може да бъде предоставено на лицата, които не отговарят на това условие”.
В обосновката на своето решение държавните съветници изказват мнението, че конституционният законодател „се е погрижил да запази националната хомогенност на държавата по много начини. Един от тях е правото на гражданство, чиито наредби се базират на „правото на кръвта”, т.е. на произхода от родители, които са гърци”.
Според текста на решението „придобиването на гръцко гражданство няма връзка с периода на законно пребиваване на кандидата или неговото семейство, обучението в гръцко училище за конкретен период от време и липсата на присъди за сериозни криминални деяния или други формални изисквания”, които се посочват в аргументацията на закона.
Съдиите смятат, че на чужденците, които са участвали в изборите е било дадено гръцко гражданство неоснователно. В текста се подчертава, че за тази цел е нужно кандидатът за натурализация да има съществена връзка със страната, „да приеме доброволно ценностите, които са свързани с гърцизма и с придобиването на гръцко съзнание”.
Председателят на Гръцкия форум на имигрантите Ахмед Моавиа заяви за GRReporter, че ако това междинно решение бъде прието и от пленума на Държавния съвет процесът и самата интеграция на имигрантите в гръцкото общество ще се върнат отново на нулева позиция. Той определи решението като „неблагоприятно развитие”, понеже „този закон е единствената мярка за съществена интеграция на имигрантите в Гърция”.
Според него решението се намира в пряко противоречие със съществуващата в Европейския съюз тенденция за засилване на законодателния процес във всички страни-членки, с цел по-интензивното участие на имигрантите в обществения живот.
Ако законът бъде отменен „в лицето на Гърция Европа ще срещне много сериозно препятствие в опита си да приложи тази политика. Не знам доколко това решение би могло да се пригоди към европейските решения и насоки”.
В отговор на появилите се в пресата коментари, че ако законът бъде отменен като противоконституционен ще трябва да се анулират местните избори Ахмет Моавиа заяви, че участието на имигрантите едва ли е засегнало сериозно изборните резултати.
„За участие в изборния процес се записаха 2.500 имигранти в цяла Гърция. Ние не знаем колко от тях са отишли да гласуват, но това може да се открие много лесно от изборните списъци. Но в никакъв случай не мисля, че тяхното участие е повлияло толкова решително на резултата от вота”.
Според някои публикации решението на съдебния съвет съвпада по странен начин с увеличаването на дебатите около имиграцията. Правителствени източници твърдят, че неслучайно решението бе издадено броени дни след окупацията на Юридическия факултет от нелегални имигранти, която предизвика остри реакции в публичното мнение.
Правителството смята още, че решението преобръща наопаки цялостното законодателство относно придобиването на гръцко гражданство от чужденци, след като не приема за валидно отдаването му на родените в Гърция деца на чужденци.