Снимка: kostasxan.blogspot.com
Удължаване на срока за изплащане на помощта от 110 милиарда евро за поне 11 години и намаляване на лихвата по държавното кредитиране поиска гръцкото правителство на заседанието на Eurogroup и в последствие на Ecofin. Освен това страните от периферията на еврозоната заявиха желание да се достигане по-бързо до консенсус по въпроса за намиране на общо решение на кризата с държавния дълг на съюза.
За момента Германия, Финландия и Холандия продължават да изразяват загриженост относно предложението за увеличаване на средствата на фонда за финансова стабилност. Страните от периферията на зоната като Гърция, Ирландия и Португалия искат по-голяма ангажираност от държавите в централната Европа, след като всички пуснаха в действие програми за фискална консолидация и оздравяване.
До края на март евролидерите трябва да стигна до консенсус за структурата и функциите на Европейски фонд за стабилност. На 11 март председателят на Европейския съвет Херман Фон Робей ще се срещне с представители на всички държави-членки, за да се обсъдят всички гледни точки по въвеждането на предстоящите реформи в съюза. „Ще изслушам всички и ще представя и своите идеи и алтернативни решения”, заявява Робей в писмено съобщение. В срещата ще участва и Европейската комисия. След това на 21 март 2011 ще се проведе извънредно заседание, за да се уточни крайния вариант на текста, който ще бъде представен за гласуване на срещата на върха на Европейския съюз на 24-25 март тази година.
Гръцкият финансов министър Георгиос Папаконстантину обяви, че окончателното споразумение трябва да предвижда по-голямо финансиране за Европейския фонд за стабилност. Той добави, че организацията трябва да има по-широко поле за действие в областите на първичния и вторичния облигационен пазар, защото при сегашните условия устойчивостта на дълговете на по-слабите страни са заплашени в средносрочен план.
Новият пакт за конкурентноспособността е още една точка в преговорите за подобряването на функциите на страните от Европейския съюз, за която Папаконстантину твърди, че трябва сериозен диалог преди да се стигне до крайно решение. Германско-френският модел, който се обсъжда в момента цели да се премахне автоматичното индексиране на заплатите, увеличаването на пенсионната възраст и намаляване на данъчната тежест върху печалбите на бизнеса за страните от съюза. Всички промени се правят в името на оздравяването на страните от стария континент, като се повиши конкурентността им и търговския обмен.
Конкретно за Гърция Георгиос Папаконстантину заяви, че първите впечатления на Европейската комисия и Европейската централна банка за резултатите от проверката на надзорната тройка са позитивни. Икономическите анализатори оценяват, че това е добър сигнал и страната няма да има проблем с получаването на поредния транш от финансовата помощ от Международния валутен фонд и страните от еврозоната. Независимо от това пред правителството остава нелеката задача да проведе спешните структурни промени в управлението и дейността на държавната администрация и публичните предприятия, както и либерализацията на местния пазар. Крайната цел е до 2014 бюджетния дефицит да стигне шест милиарда евро от 17 милиарда евро в момента.