Галерия

1

Европа можеше да си позволи да финансира Гърция в оздравителната програма без участието на частните инвеститори в преструктурирането на външния дълг, но не го направи по политически причини. Това е мнението на финансистът Ник Кунис, който е директор на Макроикономическите проучванията в ABN Amro Bank. Той говори по темата за резултатите от решенията, взети в Брюксел миналата седмица и твърдо заяви, че процедурата създава повече трудности, отколкото си заслужава. Страните от зоната и съюзът имат реалната възможност да усвоят гръцкия проблем без окастрянето и удължаването на дълга, държан от частни инвестиционни фондове, банки и пенсионни дружества. Решението обаче има политическа основа.

„За Гърция няма голямо значение откъде идват парите, но това има значение за другите държави, които участват в помощния пакет”, обяснява специалистът. Включването на частниците породи и един нов проблем и той е свързан с неспокойствието, че сценарият с Гърция може да се повтори и в други европейски страни и да се получи ефекта на доминото. Италия и Испания са други две държави със значителен външен дълг. Ако тези страни стигнат до ниво, в което не могат да покриват задълженията си, инвеститорите се притесняват, че отново ще бъдат привикани да помогнат на ситуацията, като намалят стойността или отложат вземанията по закупените държавни ценни книжа на поредната закъсала европейска страна.

Евролидерите твърдят, че подобен инцидент няма да се случи и съответната мярка важи по изключение и само в случая на Гърция. В същото време Ник Кунис подчерта, че средиземноморците ще излязат от оценките като „частичен фалит” или „контролиран фалит”, когато приключи процедурата по обмяната на старите държавни облигации с нови с по-дълъг срок и в някой случаи с по-ниска от номиналната стойност цена. Финансистът предвижда, че може да се очаква повишаване на кредитната оценка на страната в края на тази година до познатите от преди две седмици нива на ССС+.

Ник Кунис  бе подтикнат да коментира доколко е оправдано поведението на кредитните агенции, които могат да променят рязко настроенията си към определена страна и нейните финанси. „Много често кредитните агенции реагират на информация, която всъщност са я имали от доста време. Когато обаче има доста стрес на пазара те реагират, но определено техният тайминг може да се постави под въпрос”.

Кунис  е на мнение, че програмата, приложена за спасението на Гърция и усвояването на дълговата криза ще остане уникална и по още една причина. Европейската централна банка вече е изключително затруднена да приема облигации на страни в затруднение, казва икономистът. Според него в случай на нужда Италия няма да може да се възползва от програмата, от която Гърция се възползва в последната година и половина. Европейската централна банка приема като гаранция за кредитиране на гръцките банки държавни облигации, въпреки че страната е изолирана от капиталовите пазари и тези ценни книжа не се котират навън. С включването в действие на Европейския фонд за стабилност и оздравяването на Гърция Европейската централна банка поетапно ще прекрати програмата за изкупуване на обезценени държавни облигации.

Тази програма може да се приложи само за малки страни, които имат сравнително ограничени пазари, както е при Ирландия и Португалия. При Италия и Испания случаят е различен. Сумите искани в тези държави са изключително големи. Освен това двете държави държат значителна част от БВП на еврозоната и допринасят щедро за общите каси на Европейския съюз. С пропадането на тези две икономики Европейската централна банка и другите европейски кредитни институции губят важен финансов донор и помощните пакети не могат да бъдат акумулирани.

Финансистът предвиди, че в следващите 10 години Европа я чакат трудни времена, но резултатите от усилията й ще бъдат възнаградени. Всички страни в съюза трябва да се съобразят с новите икономически условия и да приложат нужните мерки. Независимо от спънките по пътя Кунис подчерта, че през 2010 Гърция е достигнала завиден успех, като е предприела строги икономически рестрикции в рамките на 8% от БВП, за да намали дефицита само за една година с 5% от БВП. Според него  първите признаци на растеж ще се появят в средата на следващата година, но месеците непосредствено след летните отпуски ще са трудни.

Като цяло Кунис смята, че гръцкото държавно управление и обществото в частност, трябва да съсредоточат усилията си в прилагането на структурните реформи. Гърция е на едно от последните места по скалата на благоприятен бизнес климат в проучването на Световната банка и това се дължи главно на парализиращата държавна администрация и безкрайните процедури. Освен това, структурните реформи в съчетание с извършената досега фискална консолидация и полученото окастряне на част от външния дълг е рецептата, която Гърция трябва да следва стриктно, за да си стъпи отново на краката. Той подчерта, че ако държавното управление разчита само на мерките, взети за намаляване на товара на външния дълг, много скоро страната ще се озове  в много по-окаяно от сегашното си състояние. Затова е от изключителна важност правителството да приложи стриктно Средносрочната програма за оздравяване.