Галерия

1

Фатима Табоада Лопез

Стажант

Въпреки че Бегоня Кастиела изучава френска литература и напуска Испания преди 33 години, заради любов, днес тя е експерт по гръцка култура и политика.

Първоначално работи за испанското посолство в Атина и в най-голямата културна фондация по онова време, Фондация Онасис. След това, един от най-големите испански вестници, ABC, я назанчава за свой кореспондент в Гърция. Първата причина е, че кралицата на Испания, София, е с гръцки произход и втората, че двете страни членуват в тогавашния Общ пазар. Сега Бегоня Кастиела е един от най-уважаваните чуждестранни кореспонденти в Гърция. В Испания я свързват с предаването „Испански в чужбина” на испанската национална телевизия, в което интервюира испанци в Атина и което се излъчва през 2009 година.

Преди девет години, свещеник от католическата църква в нейния квартал я помолил да помага веднъж седмично в обществената кухня. Когато отишла там за първи път, тя се почувствала като в католическо училище от 1960-те години. Почувствала се комфортно и решила да остане. Днес, въпреки натоварената си програма, тя продължава да е там и всеки четвъртък работи като доброволец и изпълнителен член на „Каритас Атина - програма за бежанците” -  център за имигранти и бежанци, разположен близо до площад Омония.

„Каритас” е международна организация на католическата църква, чиято мисия е да служи на бедните и да насърчава благотворителността и справедливостта по целия свят. В Гърция тази филантропна организация е призната от правителството и много студенти по социални науки от гръцки и чуждестранни университети се обучават в центъра за бежанци в Атина. „Каритас” в Атина организира различни дейности като кръвна банка, грижа за възрастните хора и посещения на хора в затворите. Една от задачите на Бегоня е да набира средства и дарения за центъра, предимно от големи частни фондации. Тя признава, че хората в Атина са много отзивчиви. Организацията има 70 доброволци през седмицата, всеки ден от понеделник до петък, които осигуряват топла храна за около 250 възрастни и 60 деца, имигранти и бежанци. Другата католическа обществена кухня се управлява от „Мисионерите на милосърдието”, последовател на Майка Тереза от Калкута, и ежедневно осигурява храна за 300 души. Според Бегоня Кастиела, много имигранти, особено пакистански и албански работници и техните семейства, стават незаконни в Гърция, защото нямат работа и поради това, те се връщат в родните си страни. Въпреки това, много судански, афганистански и, разбира се, сирийски граждани, все още пристигат в Атина.

Въпреки че Бегоня е много активна в „Каритас”, тя е журналистика по професия. След многото години прекарани в Гърция , тя познава социалната и политическата действителност в страната и има свое собствено виждане за нейните проблеми. Тя твърди, че два месеца след като Гърция е поела председателството на Европейския съюз, в Атина няма никакви промени. Има повече полицаи по около Запио и в центъра на града, но хората не са наясно с международните срещи или събития, които се провеждат: те са важни само за политиците. Тя казва, че гърците се притесняват основно за безработицата и данъците, както и от евентуален фалит. Друг важен проблем е възможността за предсрочни избори през есента. Проучванията показват победа за лявата коалиция СИРИЗА и основният проблем е, че никой не разбира икономическата програма на СИРИЗА, с изключение на обещанието, че богатите хора ще плащат повече данъци. Тя смята, че ако радикалите сформират правителство и откажат да се съобразяватт с Европейския съюз и Меджународния валутен фонд, може да се наложи да вземат пари от банковите депозити, за да покрият разходите на държавата, когато надвишат определен лимит.

Бегоня смята, че гърците обичат Испания: кралицата на Испания е гъркиня; познава много хора, които обичат да пътуват до Барселона и твъдри, че испанците и гърците  са „братя, страдащи от кризата”. Гърците смятат, че кризата в Испания е същата като тази в Гърция, но грешат. Според нея, причините са различни и предложените решения също са различни. Мерките, приложени в Гърция са помогнали на Испания да избегне същите грешки. Най-вероятно, европейците не са очаквали, че положението ще е толкова лошо и трудно. Тя смята, че ако същият проблем се появи в някоя друга страна, властите вече ще знаят какво да предприемат, което е добре.

Факт е, че кризата в Гърция започна заради прекомерните публични разходи и корупцията на всички нива в държавата. Според нея, много хора са подобрили начина си на живот. Всички са се възползвали от икономическия бум и щедрото финансиране от Европейския съюз, но ситуацията вече е различна и много хора трябва да се изправят пред нова реалност и да намалят драстично разходите си.

Според Бегоня, някои хора са съгласни, че не могат да продължат да живеят както преди и че решението е по-високи данъци и съкращения. Въпреки това, други слушат Алексис Ципрас и си мислят, че когато кризата свърши, положението на Гърция и животът им ще станат същите както през 2008 г., преди кризата. Бегоня настоява, че това е напълно погрешно. Не е възможно страната да се върне назад и да започне да харчи същите пари, както в миналото. Тя не е съгласна с обещанията на популистките политически партии като СИРИЗА, че Гърция ще бъде такава каквато е била преди кризата. „Този икономически модел вече не съществува и няма да се случи отново: Гърците не могат да харчат както преди, нещо трябва да се промени”.

Според нея, Гърция ще остане в Европейския съюз, защото в противен случай ще се превърне в бедната и изолирана страна, която е била преди 1981 г., и предприетите мерки са правилни, въпреки че не всички от тях се прилагат. Сега правителството не може да инвестира в заетостта, така че единственото решение за момента са съкращенията. Заплатите на държавните служители вече са намалени, но според нея, правителството сега трябва да се съсредоточи върху други въпроси като намаляването на привилегиите на някои професси, като фармацевтите, които реализират огормни печалби, при това напълно законно.