Гърция не може да бъде таква, каквато беше преди кризата

06 Март 2014 / 12:03:11 GRReporter

1743 прочитания

Фатима Табоада Лопез

Стажант

Въпреки че Бегоня Кастиела изучава френска литература и напуска Испания преди 33 години, заради любов, днес тя е експерт по гръцка култура и политика.

Първоначално работи за испанското посолство в Атина и в най-голямата културна фондация по онова време, Фондация Онасис. След това, един от най-големите испански вестници, ABC, я назанчава за свой кореспондент в Гърция. Първата причина е, че кралицата на Испания, София, е с гръцки произход и втората, че двете страни членуват в тогавашния Общ пазар. Сега Бегоня Кастиела е един от най-уважаваните чуждестранни кореспонденти в Гърция. В Испания я свързват с предаването „Испански в чужбина” на испанската национална телевизия, в което интервюира испанци в Атина и което се излъчва през 2009 година.

Преди девет години, свещеник от католическата църква в нейния квартал я помолил да помага веднъж седмично в обществената кухня. Когато отишла там за първи път, тя се почувствала като в католическо училище от 1960-те години. Почувствала се комфортно и решила да остане. Днес, въпреки натоварената си програма, тя продължава да е там и всеки четвъртък работи като доброволец и изпълнителен член на „Каритас Атина - програма за бежанците” - център за имигранти и бежанци, разположен близо до площад Омония.

„Каритас” е международна организация на католическата църква, чиято мисия е да служи на бедните и да насърчава благотворителността и справедливостта по целия свят. В Гърция тази филантропна организация е призната от правителството и много студенти по социални науки от гръцки и чуждестранни университети се обучават в центъра за бежанци в Атина. „Каритас” в Атина организира различни дейности като кръвна банка, грижа за възрастните хора и посещения на хора в затворите. Една от задачите на Бегоня е да набира средства и дарения за центъра, предимно от големи частни фондации. Тя признава, че хората в Атина са много отзивчиви. Организацията има 70 доброволци през седмицата, всеки ден от понеделник до петък, които осигуряват топла храна за около 250 възрастни и 60 деца, имигранти и бежанци. Другата католическа обществена кухня се управлява от „Мисионерите на милосърдието”, последовател на Майка Тереза от Калкута, и ежедневно осигурява храна за 300 души. Според Бегоня Кастиела, много имигранти, особено пакистански и албански работници и техните семейства, стават незаконни в Гърция, защото нямат работа и поради това, те се връщат в родните си страни. Въпреки това, много судански, афганистански и, разбира се, сирийски граждани, все още пристигат в Атина.

Въпреки че Бегоня е много активна в „Каритас”, тя е журналистика по професия. След многото години прекарани в Гърция , тя познава социалната и политическата действителност в страната и има свое собствено виждане за нейните проблеми. Тя твърди, че два месеца след като Гърция е поела председателството на Европейския съюз, в Атина няма никакви промени. Има повече полицаи по около Запио и в центъра на града, но хората не са наясно с международните срещи или събития, които се провеждат: те са важни само за политиците. Тя казва, че гърците се притесняват основно за безработицата и данъците, както и от евентуален фалит. Друг важен проблем е възможността за предсрочни избори през есента. Проучванията показват победа за лявата коалиция СИРИЗА и основният проблем е, че никой не разбира икономическата програма на СИРИЗА, с изключение на обещанието, че богатите хора ще плащат повече данъци. Тя смята, че ако радикалите сформират правителство и откажат да се съобразяватт с Европейския съюз и Меджународния валутен фонд, може да се наложи да вземат пари от банковите депозити, за да покрият разходите на държавата, когато надвишат определен лимит.

Бегоня смята, че гърците обичат Испания: кралицата на Испания е гъркиня; познава много хора, които обичат да пътуват до Барселона и твъдри, че испанците и гърците са „братя, страдащи от кризата”. Гърците смятат, че кризата в Испания е същата като тази в Гърция, но грешат. Според нея, причините са различни и предложените решения също са различни. Мерките, приложени в Гърция са помогнали на Испания да избегне същите грешки. Най-вероятно, европейците не са очаквали, че положението ще е толкова лошо и трудно. Тя смята, че ако същият проблем се появи в някоя друга страна, властите вече ще знаят какво да предприемат, което е добре.

Факт е, че кризата в Гърция започна заради прекомерните публични разходи и корупцията на всички нива в държавата. Според нея, много хора са подобрили начина си на живот. Всички са се възползвали от икономическия бум и щедрото финансиране от Европейския съюз, но ситуацията вече е различна и много хора трябва да се изправят пред нова реалност и да намалят драстично разходите си.

Според Бегоня, някои хора са съгласни, че не могат да продължат да живеят както преди и че решението е по-високи данъци и съкращения. Въпреки това, други слушат Алексис Ципрас и си мислят, че когато кризата свърши, положението на Гърция и животът им ще станат същите както през 2008 г., преди кризата. Бегоня настоява, че това е напълно погрешно. Не е възможно страната да се върне назад и да започне да харчи същите пари, както в миналото. Тя не е съгласна с обещанията на популистките политически партии като СИРИЗА, че Гърция ще бъде такава каквато е била преди кризата. „Този икономически модел вече не съществува и няма да се случи отново: Гърците не могат да харчат както преди, нещо трябва да се промени”.