Галерия

1

През това лято страните от Европейския съюз се убедиха, че дълговата криза в Гърция е само върхът на айсберга, който може да погребе зоната на еврото. След много неволи, увещания и нестихващи колебания, лидерите в Брюксел решиха, че ще дадат дългосрочна финансова подкрепа на Гърция за повече от десетилетие. В нея се включват не само нисколихвени заеми от страните-членки, но и преферециално изкупуване на гръцките държавни облигации, които вече почти две години имат нищожна пазарна стойност и се превърнаха в токсичния дериват на еврозоната.

Затворените врати на капиталовите пазари, съчетани с нарастващото недоволство в европейските данъкоплатци и абсолютната липса на политическа воля в социалистите за коренни промени остави само една възможност пред гръцкия премиер Георгиос Папандреу: да започне усилена кампания за набиране на нов помощен пакет, след провала на Меморандум 1. Той стана факт. След приемането му в края на юни 2011 поредният гръцки финансов министър излезе и заяви, че след подписване на договореността Гърция е най-стабилната финансово страна в нестабилната еврозона, но малко хора му повярваха.

Всички финансови анализатори са единодушни, че до втори помощен пакет нямаше да се стигне, ако гръцкото правителството си бе изпълнило задълженията по първата договореност. Съществени реформи обаче в най-проблемните зони на местната икономика, като държавна администрация, здравеопазване и образование не бяха направени в последните две години. В резултат на това, усилията хвърлени за оздравяване на страната бяха оценени като крайно недостатъчни и на всички стана ясно, че трябва да се налеят още пари в Гърция докато нещата, започнат да се нареждат.

Междувременно, министър-председателят Папандреу, който възприема себе си и като външен министър, си спечели славата гостенин в страната, която управлява. Гърците често се шегуват, че е новина Папандреу да е в Атина, отколкото в която и да е друга столица в света на официално посещение, независимо, че има още трима заместник-външни министри. До някъде неговите дипломатически умения, но по-скоро опасността за верижна реакция в еврозоната накара международните сили да преосмислят строгостта си и страната бе спасена за втори път от 2009 насам.

Гърция достигна най-голямото споразумение за финансова помощ подписвано до сега в света за 158 милиарда евро помощ до 2020 година. 109 милиарда евро е пакетът от страните от еврозоната и Международния валутен фонд. Още 38 милиарда евро ще дойдат от участието на частните притежатели на гръцки държавни облигации, а около 12 милиарда евро ще бъдат спестени от смяната на облигации с нови, които имат по-ниска от номиналната стойност.

Начинът, по който обаче бе достигнато това споразумение се оказа Пирова победа, защото нито частните притежатели на гръцки държавни облигации започнаха да се надпреварват за окастряне на дълга към тях, а страни като Финландия, Словакия и други пренебрегнаха решението от срещата на върха на 21 юни 2011 и поискаха допълнителни гаранции за отпускането на финансова помощ за Гърция. Освен всичко това, с приемането на Средносрочния оздравителен план, като условие за отпускането на допълнителна помощ, самите гърци се обрекоха на дългосрочна икономическа диета и спираловидна рецесия без скорошни перспективи за растеж.

На въпроса „Какво мислите за начина, по който Гърция лобира за финансова помощ?” читателите на GRReporter  отговориха с най-много гласове, че направеното е твърде малко и твърде късно. Почти половината от българските читатели смятат, че Гърция няма никога да плати вече натрупаните си дългове и затова е безсмислено да й се отпускат нови заеми. На същото мнение са една трета от англоговорящите почитатели на GRReporter и 28% от гръцките.

„Ако вместо за лобиране, Папандреу изразходваше същото време и усилия за реформи, Гърция вече щеше да излиза от кризата” е вторият по популярност отговор. Това мнение споделят най-вече  гърците, които посещават сайта и са гласували в поредната ни анкета. 53% от тях са сигурни, че европейските и трансконтиненталните турнета на Папандреу са за сметка на икономическото оздравяване на държавата и са единодушни, че липсата на фокус върху наболелите проблеми са довели до нуждата за лобиране и нова помощ. Една трета от англоговорещите читатели и 23% от гласувалите българи са съгласни с тази гледна точка.

Доста резонно изглежда и отговорът, че „Помощта за Гърция идва от джобовете на европейските данъкоплатци и трябва да има контрол върху изразходването й”. Въпреки това, в българската, английската и гръцката версии на GRReporter това твърдение подкрепено от 23%, 13% и 5% от читателите на съответния език. Няма как да не забележим, че в гръцката версия броя на поддържниците на идеята за контрол върху изразходването на международната финансова помощ е незначителен. Очевидно 95% от запитаните гърци смятат, че финансовата помощ трябва да се отпусне на добра воля и контролната тройка на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд е ненужна.

На последно място в нашия анализ, но на първо място в анкетата бе дадена възможността читателите да отговорят: „Премиерът Папандреу прави и невъзможното, за да помогне на страната си”. На тази приказка се довериха само 7% от гласувалите българи, които добре познават тегобата на преходните периоди и ентусиазмът за тежки реформи на балканските държавници. Само с 4% повече или 11% от гръцките читатели също споделят това мнение. Най-доверчиви към социалистите се оказват читателите в английския GRReporter, където 22% са съгласни, че Георгиос Папандреу работи от сутрин до вечер в последните две години и прави всичко възможно, за да оправи разтурената си държава.