Галерия

2

1

Като бях малка не исках учителите да се придържат само към това, което трябваше да се научи. Към това, което трябваше да се прави и към това, на което трябваше задължително да наблегнеш за да бъдеш приет в университета. Като цяло исках да имам учители, с които да имаме горе-долу сходни  възгледи, характер, начин на живот. И да можем чрез контакт и взаимодействие контактът ни да мине и на други нива. А не просто урокът ни днес е този, научаваме го на изуст, пишем едно браво и всичко е наред.  С учителите, които съм избирала често имахме нещо повече от един урок. Водехме дискусии за психология, социология. От тези дискусии винаги излизаше нещо. Те не бяха загуба на време в никакъв случай. Майка ми веднъж дори много се беше ядосала на един учител. Несправедливо обаче. Винаги съм имала проблем със заучаването на неща наизуст. Беше моя отговорността, че не четох и не заучавах наизуст нещата. А майка ми се ядоса на учителя и реши, че не ме мотивира да чета. Виждахме нещата различно. Тя не можеше да разбере, че който и учител да беше дошъл не можеше да ме задължи да наизустявам, просто защото аз не исках това. С нещата, които ме интересуват се занимавам много повече и сама. Мотивацията я намирах в себе си, но и в човека, когото бях избрала.

                          ИСКАХ ДА СЛЕДВАМ

От малка исках да следвам немска филология, защото много ми харесваше немския език. Като език и като вид комуникация. Не ме интересуваше толкова да изучавам историята или литературата на Германия в университета обаче. Това можех да го направя в някакъв момент от чисто енциклопедична гледна точка и то само ако пожелаех.  Първата година като кандидатствах бях написала само едно желание – немска филология. Немската филология беше един компромисен избор, защото знаех, че ако завърша пътя, който щях да поема  беше работа в държавния сектор. Можех да бъда назначена за учителка в някое училище или да давам частни уроци по немски  на деца. Посещавах лекции  една година и видях, че това не ми пасва особено много. Хората, с които се запознах в университета мислеха в насока ще завършим и ще ни назначат на работа веднага. Решихме проблема си. Видях, че избраната специалност няма особено голяма връзка с комуникацията. Не се занимавахме особено много с това да говорим на немски език. 

                                                        НОВО НАЧАЛО 

Явих се отново на изпити и ме приеха в Атина в университета  Пандио специалност Мас медии и комуникация... Пандио съвсем не беше лош университет. Не съжалявам изобщо за избора, който направих тогава. Може да не излизаш оттам с някаква конкретна диплома, конкретна специалност или  професия. Въпреки това обаче понеже научихме много и различни неща се появи и мотивът да се занимавам допънително с нещата, които ме  интересуват. Това даде като резултат създаването на едни много стабилни основи. Основите  бяха много, не само за едно нещо. По-късно  дойдоха и изборите. Дойде и зрелостта, човек нямаше вече съзнанието на 19-годишен младеж. Можех да мисля какво искам да правя и в коя област искам да се развивам. Затова избрах да се знимавам с култура, но в съчетание с комуникация и маркетинг. Не, че дипломата която взехме имаше връзка с това. Дадоха ми обаче стимули за развитие и от изкуството, и от киното, и от културата и всичко това ми помогна много. И продължава да ми помага.

                                                           КОМУНИКАЦИЯТА

Вярвам много в комуникацията. В личен план комуникацията е едно от най-важните неща, които човек има. С течение на времето хората се променят. Увеличават се изискванията, които имаме и от себе си, и от хората около нас. Виждаме, че броят на хората, с които можем да контактуваме съществено се намалява. Това е факт. Не можеш да не отдадеш значение на комуникацията, защото тя е много съществено нещо. Тя  е основата на връзките, които имаш и  които избираш да запазиш с течение на времето. Голям брой хора се ограничават само до формалните и нужните неща, които просто ти помагат да имаш една всекидневна връзка, прост  контакт.