Галерия

1

Мисията на кредиторите от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия отново се върна в Атина, за да ревизира изпълнението на програмата за финансово оздравяване. Въпреки че програмата на правителството и надзорната тройка има за цел да сложи в ред финансите на страната и да възвърне икономическия растеж, Гърция продължава да изпитва сериозни затруднения. Брутният вътрешен продукт се свива, безработицата нараства, приходите от данъци не покриват норматива, а външният дълг расте.

GRReporter потърси Михалис Василиадис, който е главният ръководител за макроиконоически анализ към Института за икономически и индустриални изследвания (IOBE), за да даде експертното си мнение за икономическото развитие на страна.

Гърция е в шестата си година на рецесия. Означава ли това, че страната вече е навлязла в икономическа депресия?

От 2008 до 2013 брутният вътрешен продукт на страната ще загуби още 24%, а безработицата е три пъти по-голяма за същия период, което ни показва, че не говорим за една обикновена криза, а за реална икономическа депресия. Няма лесно решение за излизане от подобна ситуация. Въпреки това има какво да се направи, за да се подобри средата.

Какви са мерките, които правителството трябва да предприеме, за да подобри състоянието на страната?

Привличането на инвестиции, както с помощта на приватизационната програма, така и с подобряването на общия бизнес климат. Не е нужно публичната собственост да се разпродава, може да бъде дадена за дългогодишно ползване от частни предприятия, което ще съживи икономиката. Друга възможност дават европейските средства, но засега те нямат толкова голяма роля в този процес.

Реалният бизнес, от който днес чакаме инвестиции казва, че Гърция все още изглежда непривлекателна, защото липсва стабилна данъчна рамка. Съгласен ли сте с това твърдение?

Разбира се, че е така. Данъчната система се променя много бързо. Ставките се сменят постоянно, налагат се нови данъци, други се увеличават неочаквано. Това не вдъхва доверие в инвеститорите. Има и други проблеми освен постоянно променящата се данъчна политика. Страната все още няма единен градоустройствен план. Няма кадастър, ако някой иска да инвестира в определен регион. Издаването на разрешения за дейност отнема изключително дълго време, а процедурите са тежки и сравнително скъпи.

Всичко това следва да се промени сега. Не може всички останали страни да имат ясно поземлено планиране, по-бързи процедури за отваряне на бизнес и за издаване на разрешения за дейност, а тук това да продължава. Не се изисква нещо специално в този план от Гърция. Това са реформи, които са задължителни за подобряване на състоянието на страната. В момента се набляга на фискалната консолидация, без да се вземе предвид важността на структурните реформи.

Една от основните мерки, които кредиторите наложиха на гръцкото правителство е да понижи заплатите в страната, за да се повиши конкурентоспособността на гръцките предприятия. Каква е позицията на IOBE за нивото на заплатите в страната? Трябва да бъдат допълнително съкратени или намалението им е достатъчно?

Повишаването на конкурентоспособността не зависи само от намаляването на заплатите. Тя може да бъде повишена от прилагането на различни мерки, а не само от поевтиняването на работна ръка. Можем да стимулираме по-високата производителност с подобряване на образователната система – мерки, които могат да се приложат както на държавно ниво, така и от предприятията. Това липсва в Гърция.

Въвеждането на иновации в гръцките предприятия също ще повлияе положително на конкурентоспособността. По този начин ще се повиши производителността на труда и ще се оптимизират резултатите на по-малките предприятия, при които цената на труда няма чак толкова голямо значение. Евтината работна ръка не е панацея за конкурентоспособността.

Независимо от това виждаме една тенденция за натиск за допълнително намаляване на заплатите.

Това вече не е по настояване на правителството. Най-вероятно е настояване на някой от членовете на надзорната тройка на кредиторите. Ако сравним данните от страните в еврозоната за минимална и максимална работна заплата, търговския баланс и конкурентоспособност, ще видим, че страните с положителен търговски баланс имат по-високи средни работни заплати от страните с търговски дефицит. Много често те са и с по-висока конкурентоспособност от страните с по-евтина работна ръка. От друга страна страните от Европейския съюз, които поддържат ниски заплати в частния сектор, по принцип имат и отрицателно търговско салдо.

Тогава защо се наложи да се намалят толкова драстично заплатите в Гърция, щом според Вас цената на труда не е решаваща за конкурентоспособността?

Има различни теории за това как може да се повиши конкурентоспособността. Една от тях е въвеждането на вътрешна девалвация с намаляване на разходите за труд. Явно надзорната мисия на кредиторите е избрала точно този подход. Той може да подобри нивото на конкурентоспособност на Гърция до едно ниво, но колкото и да намаляваме цената на труда, не може да ни направи истински конкурентни.

Кои са допълнителните меки, които правителството може да предприеме, за да подобри в средносрочен план конкурентоспособността на страната?

Не можем да поправим неща, които с години са натрупвали отрицателното си влияние. Няма как да поправим за една година грешки и пропуски правени с десетилетия. Това важи не само за нивото на заплатите, но и за други проблеми, които съществуват днес в Гърция. Не трябва да забравяме, че няма друга страна, която да е приложила толкова много мерки за преструктуриране в последните две-три години. Това, което трябва да се направи е държавата и предприятията да вложат усилия в преквалифицирането на гражданите. Не да се раздават дипломи без покритие, а да се инвестира време и усилия в преквалификацията.

Вътрешните инвестиции също могат да допринесат за повишаването на конкурентоспособността. Не е нужно всеки път, която имаме нужда от нещо иновационно, да го внасяме скъпо от чужбина, ако можем да го произведем ние самите. Да изнасяме иновациите си в чужбина и да търсим по-активно нови пазари. Става въпрос за съчетание от политики и действия, които ако започнем да ги изпълняваме днес, ще дадат устойчив резултат по-късно.

Заплатите падат, потреблението в страната намалява, но не се забелязва същата тенденция при цените. Гърция остава сравнително скъпа страна. Защо?

През 2013 се очаква инфлацията да е много близко до нулата. Това разбира се е резултат от намалението на разходите за труд в сравнение с миналата година. Цените продължават да са високи, което показва, че зависят до голяма степен още от вносни продукти. Нивото на цените зависи от външни фактори. Извън проблемите на външните пазари, вътре в страната все още има сектори и дейности, които не работят на пазарен принцип, което допълнително натоварва ценообразуването.

Докато Гърция се опитва да изпълнява задълженията си по програмата за финансово оздравяване, външният дълг продължава да се увеличава. Ще има ли ново преструктуриране на държавните задължения?

Външният дълг се очаква да се стабилизира тази и следващата година и да започне да намалява по малко от 2015. Неговото съотношение не се очаква да премине 176% от БВП в следващата година. Според последния си доклад, Международния валутен фонд не изключва вероятността на OSI (Official Sector Involvement). Това не означава, че Брюксел ще приеме едно ново окастряне на дълга. Въпреки това въпросът с преструктурирането не се изключва. В доклада на МВФ се споменава, че може да има ново намаляване на лихвите по помощните кредити или окастряне на облигациите държани от официалния сектор.

Има сериозно притеснение във финансовите среди, че програмата за рекапитализацията на банките и помощните средства, които ще получат, ще доведе до национализация. Какво е бъдещето на гръцките банки?

По-добре е да има някаква помощ за банките след окастрянето на дълговете, отколкото да няма никакво подпомагане на рекапитализацията. 2013 е годината с най-голяма несигурност. Не е достатъчно само да завърши рекапитализацията. Важно е да се види как ще се развият кредити, които не се погасяват и дали техният обем ще се увеличи. След процеса на рекапитализация ще последва нова оценка на състоянието на банките. Не можем да посочим отсега дали всички банки ще могат да изпълнят нормите на надзора за капиталова адекватност след рекапитализацията.