Мисията на кредиторите от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия отново се върна в Атина, за да ревизира изпълнението на програмата за финансово оздравяване. Въпреки че програмата на правителството и надзорната тройка има за цел да сложи в ред финансите на страната и да възвърне икономическия растеж, Гърция продължава да изпитва сериозни затруднения. Брутният вътрешен продукт се свива, безработицата нараства, приходите от данъци не покриват норматива, а външният дълг расте.
GRReporter потърси Михалис Василиадис, който е главният ръководител за макроиконоически анализ към Института за икономически и индустриални изследвания (IOBE), за да даде експертното си мнение за икономическото развитие на страна.
Гърция е в шестата си година на рецесия. Означава ли това, че страната вече е навлязла в икономическа депресия?
От 2008 до 2013 брутният вътрешен продукт на страната ще загуби още 24%, а безработицата е три пъти по-голяма за същия период, което ни показва, че не говорим за една обикновена криза, а за реална икономическа депресия. Няма лесно решение за излизане от подобна ситуация. Въпреки това има какво да се направи, за да се подобри средата.
Какви са мерките, които правителството трябва да предприеме, за да подобри състоянието на страната?
Привличането на инвестиции, както с помощта на приватизационната програма, така и с подобряването на общия бизнес климат. Не е нужно публичната собственост да се разпродава, може да бъде дадена за дългогодишно ползване от частни предприятия, което ще съживи икономиката. Друга възможност дават европейските средства, но засега те нямат толкова голяма роля в този процес.
Реалният бизнес, от който днес чакаме инвестиции казва, че Гърция все още изглежда непривлекателна, защото липсва стабилна данъчна рамка. Съгласен ли сте с това твърдение?
Разбира се, че е така. Данъчната система се променя много бързо. Ставките се сменят постоянно, налагат се нови данъци, други се увеличават неочаквано. Това не вдъхва доверие в инвеститорите. Има и други проблеми освен постоянно променящата се данъчна политика. Страната все още няма единен градоустройствен план. Няма кадастър, ако някой иска да инвестира в определен регион. Издаването на разрешения за дейност отнема изключително дълго време, а процедурите са тежки и сравнително скъпи.
Всичко това следва да се промени сега. Не може всички останали страни да имат ясно поземлено планиране, по-бързи процедури за отваряне на бизнес и за издаване на разрешения за дейност, а тук това да продължава. Не се изисква нещо специално в този план от Гърция. Това са реформи, които са задължителни за подобряване на състоянието на страната. В момента се набляга на фискалната консолидация, без да се вземе предвид важността на структурните реформи.
Една от основните мерки, които кредиторите наложиха на гръцкото правителство е да понижи заплатите в страната, за да се повиши конкурентоспособността на гръцките предприятия. Каква е позицията на IOBE за нивото на заплатите в страната? Трябва да бъдат допълнително съкратени или намалението им е достатъчно?
Повишаването на конкурентоспособността не зависи само от намаляването на заплатите. Тя може да бъде повишена от прилагането на различни мерки, а не само от поевтиняването на работна ръка. Можем да стимулираме по-високата производителност с подобряване на образователната система – мерки, които могат да се приложат както на държавно ниво, така и от предприятията. Това липсва в Гърция.
Въвеждането на иновации в гръцките предприятия също ще повлияе положително на конкурентоспособността. По този начин ще се повиши производителността на труда и ще се оптимизират резултатите на по-малките предприятия, при които цената на труда няма чак толкова голямо значение. Евтината работна ръка не е панацея за конкурентоспособността.
Независимо от това виждаме една тенденция за натиск за допълнително намаляване на заплатите.
Това вече не е по настояване на правителството. Най-вероятно е настояване на някой от членовете на надзорната тройка на кредиторите. Ако сравним данните от страните в еврозоната за минимална и максимална работна заплата, търговския баланс и конкурентоспособност, ще видим, че страните с положителен търговски баланс имат по-високи средни работни заплати от страните с търговски дефицит. Много често те са и с по-висока конкурентоспособност от страните с по-евтина работна ръка. От друга страна страните от Европейския съюз, които поддържат ниски заплати в частния сектор, по принцип имат и отрицателно търговско салдо.
Тогава защо се наложи да се намалят толкова драстично заплатите в Гърция, щом според Вас цената на труда не е решаваща за конкурентоспособността?
Има различни теории за това как може да се повиши конкурентоспособността. Една от тях е въвеждането на вътрешна девалвация с намаляване на разходите за труд. Явно надзорната мисия на кредиторите е избрала точно този подход. Той може да подобри нивото на конкурентоспособност на Гърция до едно ниво, но колкото и да намаляваме цената на труда, не може да ни направи истински конкурентни.
Кои са допълнителните меки, които правителството може да предприеме, за да подобри в средносрочен план конкурентоспособността на страната?
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
