Снимка: Вима
Гърция ще получи 18 милиарда евро за рекапитализация на банковия сектор следващата седмица. Средствата ще захранят Гръцкия фонд за финансова стабилност, който бе създаден в края на април тази година. От него гръцките банки ще могат да получат финансова помощ, за да попълнят дупката в бюджетите си, създадена след намалението на номиналната стойност на гръцките държавни облигации държани от частни кредитори (PSI). Финансирането идва във вид на облигации на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) и кредитната им оценка е ААА – възможно най-високата в скалата на агенциите за кредитен рейтинг. “Процедурите по внасяне на средствата трябва да приключат идната седмица”, казва ръководителят на гръцкия фонд Панайотис Томопулос пред Ройтерс. “Парите са вече при нас, но има процедура по одобряването, която включва много участници – Европейската комисия, Мeждународния валутен фонд и Европейската централна банка, Банката на Гърция и Европейския фонд за финансова стабилност. Това изисква време. Всички страни трябва да дадат съгласие”.
Междувременно политическите развития в Гърция засилват риториката вътре и извън страната за евентуално връщане на драхмата. Криза по-голяма от тази, предизвикана след срива на Lehman Brothers предвещава ръководителят на Института по международни финанси Чарлз Далара, ако Гърция излезе на своя глава от еврозоната. Според Financial Times от началото на седмицата са изтекли 1,3 милиарда евро депозити от гръцките банки и тенденцията се влошава със задълбочаването на политическата несигурност. Изтичането на средства ще престане когато нещата се стабилизират и оставането на Гърция в рамките на еврозоната бъде гарантирано, казва Далара. Той смята, че сигурността ще настъпи, когато новото избрано правителство встъпи в длъжност и докаже желанието си да задържи страната в единния валутен съюз. Вредата за останалата част на Европа, ако Гърция сама напусне еврото ще бъде нещо между катастрофа и армагедон, казва в Далара цитиран от The Guardian.
В същото издание от тази седмица се казва, че евентуален неконтролиран фалит на Гърция може да коства до един трилион долара на страните от еврозоната. Дъг Макуилиамс от Центъра за икономически и бизнес изследвания изчислява, че контролиран фалит на Гърция ще струва около 2% от БВП на еврозоната или 300 милиарда долара, а не контролираният фалит ще унищожи за една нощ 5% от общия БВП на 16-те членки на валутния съюз. В заключение той казва: “Краят на еврото в сегашната му форма е сигурен. Валута с име ‘евро’ може да просъществува, но дори това да се случи, тя ще е радикално променена”.
Германският министър на външните работи Гидо Вестервеле смята, че в момента Гърция е приканена да гласува не само за правителство, но и “За” или “Против” оставането на страната в еврозоната. Той настоява, че Европа ще бъде до рамото на гръцкия народ, но икономическият ръст може да се достигне само чрез реформи – задача, която зависи изцяло от самите гърци.
Въпреки опитите да се изпратят позитивни сигнали от централна Европа, нещата в Гърция се влошават с всеки изминал ден. Представителят на Международния валутен фонд Дейвид Холей обяви на пресконференция, че институцията има техническа готовност да посрещне дори и най-негативния сценарий за Гърция и надзорната тройка няма да се върне в Гърция докато не се избере постоянно правителство. Атинската борса продължава да се срива и основният показател (ASE) стигна рекордно ниските 536,49 базови пункта в края на деня. Загубата бе от 3,41% и оборотът не надмина 47,7 милиона евро. Имерисия кометира новите рекордно ниски нива, като завръщане към 80-те години на 20 век.
Източник: bloomberg.com