снимка: Petros Karadjias, The Associated Press
Критичното гласуване в кипърския парламент бе проследено в Гърция с не по-малък интерес, отколкото на самия остров. Официална Атина избра да замълчи, но минути след отказа на кипърските депутати да приемат условията на споразумението с европейските партньори социалните мрежи бяха взривени от различни настроения.
Появиха се снимки на „геройския” Кипър, който „се опълчи на Германия”. „Трябва ни кипърски политик, за да ни управлява. В нашия парламент имаме 300 плашливци”.
Опитите на правителството на островната страна да намери подкрепа в лицето на Русия също въодушеви много голяма част от гърците. Някои потребители стигнаха дотам, че да приветстват „големия брат по вяра, който ще спаси Кипър от лошите европейци”.
Какво се очаква да се случи в Кипър? Как засягат Гърция събитията в островната държава? До какво ще доведе вероятно решение на икономическите проблеми на Кипър от Русия? GRReporter потърси отговори на тези въпроси от икономическия журналист в електронното издание capital.gr Костас Ступас и политическия анализатор и преподавател по история и международни отношения в университета в Мериланд Елефтериос Дракопулос.
Позицията на икономическия анализатор Костас Ступас
Събитията в Кипър засягат Гърция, защото много гръцки компании развиват дейност в Кипър и изобщо гръцката икономика е свързана по много начини с кипърската. В същото време гръцката икономика е свързана с икономиките на страните от Еврозоната в по-голяма степен, отколкото с кипърската и това поне засега е една „котва” на спокойствие и стабилност. Спадът в оборота на атинската борса вчера беше много по-голям от този в другите европейски борси именно заради тази връзка на гръцката икономика с тази на Кипър.
Решението на проблема в Кипър
Не мисля, че проблемът може да бъде решен по гладък начин. Като начало да кажа, че решението на Еврогрупата за орязване на депозитите беше напълно неразбираемо, защото на практика засегна доверието в банките. Ефектът би могъл да се разрасне и да наруши доверието и към банките в Гърция, европейския Юг и в Еврозоната като цяло.
Но дори ако решението на Еврогрупата беше някак необмислено и трябваше да се прокара по някакъв друг начин, реакцията в Кипър беше още по-необмислена и катастрофална.
Какво искам да кажа: Кипър е „остров на съкровищата”. Пиратите отиват там, за да скрият своята плячка, тоест островът е данъчен рай. Но доверието и сигурността в него бяха подсигурени от факта, че банковата система на острова се намираше под „шапката” на Европейската централна банка – банката на еврото. В даден момент Кипър трябваше да реши дали ще продължи да бъде пиратски остров или страна-членка на Еврозоната, която ще спазва своите права и задължения.
Снощното решение на кипърския парламент е негативно за доверието в банковата система, защото дори и да напусне Еврозоната, Кипър много трудно ще успее да възстанови доверието на вложителите. Логиката Кипър да е „пералня на пари” и по този начин да подсигурява приходи за икономиката ще намалее драстично, независимо дали страната ще остане в Еврозоната или ще я напусне.
"Повечето чуждестранни капитали в Кипър принадлежат на руски граждани, които са изнесли парите си там, за да избегнат данъците в Русия. Ако бъде постигнато споразумение и Русия гарантира стабилността на кипърската банкова система, отново тези руски граждани – от най-богатите до най-средните по доходи ще бъдат първите, които ще се опитат да изнесат своите капитали на друго място, за да избегнат контрола от страна на руското правителство. Мисля, че това ще стане ясно съвсем скоро, когато проличи колко сериозни са нещата за кипърските банки".През последните часове като решение на проблема се представя потенциална помощ от страна на Русия, в замяна на която Кипър вероятно ще предложи откритите залежи на природен газ или някаква политическа подкрепа. Това мнение е напълно несъстоятелно. Повечето чуждестранни капитали в Кипър принадлежат на руски граждани, които са изнесли парите си там, за да избегнат данъците в Русия. Ако бъде постигнато споразумение и Русия гарантира стабилността на кипърската банкова система, отново тези руски граждани – от най-богатите до най-средните по доходи ще бъдат първите, които ще се опитат да изнесат своите капитали на друго място, за да избегнат контрола от страна на руското правителство. Мисля, че това ще стане ясно съвсем скоро, когато проличи колко сериозни са нещата за кипърските банки.
Реакцията в Гърция е детинска и емоционална
От друга страна реакциите в Гърция могат да бъдат определени като детински и емоционални. Те са временни и изразяват едно емоционално задоволство. Обществото трябва да погледне малко по-далеч, за да види резултатите от това решение на кипърския парламент, да прозре пред какъв избор е поставена Гърция и да избере онзи, който дългосрочно ще даде позитивни резултати.
Позицията на СИРИЗА използва момента. Тя представлява само върха на айсберга на начина, по който действат гръцките партии. Те следват настроенията в обществото и колебанията в общественото мнение, без да имат всъщност една рамка от основни принципи за това накъде искат да насочат събитията за страната. Позицията на СИРИЗА за Гърция беше и е за кризата да плати капиталът и да бъдат наложени данъци на богатите, а в случая с Кипър партията подкрепя точно обратното. Вместо да обложат с данък вложителите и руските олигарси, от СИРИЗА смятат, че цената за кризата трябва да платят данъкоплатците и вероятно пенсионерите. Това е тотално противоречие и показва опортюнизма, който е характерен не само за СИРИЗА, но и за по-голямата част от партиите в Гърция.
Коментарът на професора по история и международни отношения Елефтериос Дракопулос
Дългосрочно решение в смисъла на запазването на европейската идея не може да бъде дадено от друг център на влияние или власт извън Еврозоната. Дългосрочните интереси на Общността на независимите държави (където Руската федерация доминира – б.а.) се различават както от интересите на Европейския съюз, така и от интересите на Кипър. Поне засега не се забелязва припокриване на целите между силните страни-членки на Европейския съюз, техните слаби партньори в страните от Юга и на появилата се на хоризонта ОНД. Следователно решението на проблема ще бъде комплексно както в неговото планиране и приемане, така и в прилагането му.
Реакцията на гръцкото общество крие антиевропейски настроения
"Една изборна надпревара или един референдум биха поставили Гърция окончателно извън Еврозоната и извън Европа от гледна точка на приема на европейската идея. Новите мерки, които кредиторите на Гърция неминуемо ще наложат през следващите седмици се очаква да разклатят коалиционното правителство с непредвидими за страната последствия".За мълчаливата и следователно опасна реакция на гръцкото общество: Европейската идея в момента е заплашена от географията и културния сблъсък, който тя предизвиква. Една голяма част от гръцкото общество смята всяко действие на Германия за враждебно. Под натиска и безизходицата колективната памет избира запазването на стереотипите. Гръцкото общество смята, че неговите основни житейски принципи са обект на нападение и антиевропейските настроения се смятат за доминанти в оформянето на политическата сцена. В дадения момент който и да е израз на гръцкото обществено мнение ще донесе катастрофални и вероятно вече предрешени политически събития. Една изборна надпревара или един референдум биха поставили Гърция окончателно извън Еврозоната и извън Европа от гледна точка на приема на европейската идея. Новите мерки, които кредиторите на Гърция неминуемо ще наложат през следващите седмици се очаква да разклатят коалиционното правителство с непредвидими за страната последствия. Ако към тази атмосфера на разочарование се добави и неизбежното сравнение на гръцкия политически персонал с този в Кипър, който в момента изглежда почти героично поне от гледна точка на комуникацията с това „НЕ” на парламента, тогава едно решение, където ОНД ще участва или ще изиграе водеща роля е вероятно да изведе на преден план историческите митове за „братските” народи и „православните съюзи”.