Галерия

3

2

1

Гърците искрено се надяват, че Европейският съюз ще призове за опрощаване на големия държавен дълг на страната. Първото плащане по дълга Атина трябва да извърши в края на април, а дотогава министър-председателят Георгиос Папандреу предприема масирана кампания в търсене на милост от Брюксел. В сряда, 10 февруари той ще се срещне в Париж с френския президент Никола Саркози, за да лобира за необходимостта от опрощаване поне на част от гръцкия държавен дълг. В четвъртък, 11 февруари, гръцката икономика ще е централната тема на срещата на върха на 27-те от Европейския съюз.
    Гръцкият премиер вече седмици наред пълни публичното пространство с послания, че крайната цел на международните инвеститори, които според него играят срещу страната му, не е да сринат Гърция, а да сринат цялата еврозона. Папандреу изпрати серия от предупреждения от най-различни форуми от Световния икономически форум в Давос до конференцията на списание Икономист в Атина, че неспособността на Гърция да обслужва големия си държавен дълг ще има ефект на домино върху останалите “слаби” страни в еврозоната. Подтекстът е ясен - помогнете на Гърция да се справи, за да не рухне цялата еврозона.
    “Няма опасност кризата с държавните дългове, в която са изпаднали Гърция, Испания и Португалия да се разпространи и в останалата част от еврозоната”, е категоричен директорът на агенцията за кредитни рейтинги Fitch Марк Ладрейт дьо Лашариер в интервю за агенция Франспрес. Наскоро Fitch понижи кредитния рейтинг на Гърция от А- на ВВВ+ и предизвика огромно безпокойство сред международните пазари по отношение на способността на страната да си върне заемите. “Беше ли в състояние Гърция да предприеме необходимите стъпки, за да се възстанови?”, пита риторично Марк Ладрейт дьо Лашариер и сам си отговаря: “Едва ли. Гърция никога не е следвала истински директивите на европа. те не спазиха Пакта за валутна стабилност, нито Пакта за икономическа стабилност”.
    Сякаш в подкрепа на думите му се развиха събитията на атинската борса в началото на седмицата, чийто индекс приключи на 1 806,40 пункта и отбеляза дневен спад с 3,86 на сто. Очевидно инвеститорите са в паника от възможността Гърция да се нуждае от чужда помощ, пък била тя и от Европейския съюз, за да избегне държавния фалит. Отново най-много поевтиняха акциите на гръцките банки със 6,82 на сто и на производителите на суровини със 6,47 на сто.  
    Критичен по отношение на гръцката икономика е и професорът по международни икономически отношения в Женева Charles Wyplosz (на снимката), който констатира, че Брюксел не бърза да помогне на Гърция, защото страната в продължение на 30 години отказва да подобри публичните си финанси, а освен това и предоставя на Европейския съюз нагласени статистически данни. Според него обаче трудностите за Гърция ще започнат, ако страната не успее да обслужва външния си дълг, което тя трябва да започне да прави от края на април. Все пак Charles Wyplosz оценява като минимални шансовете това да се случи с една страна от Европейския съюз.
    Междувременно агенция Ройтерс цитира анализатори, които не изключват възможността в дългосрочен план някои страни в криза да напуснат еврозоната. Според тях еврозоната преживява най-сериозната си криза от създаването си преди 11 години и е много вероятно най-слебите й членове да не успеят да поддържат валутните и бюджетните условия за членство в нея.