Галерия

1

Гърция ще се вдигне на крака след две години и половина предвижда икономистът Ерол Юсер, който е бивш служител на Световната банка и икономически съветник на турското президентство. Той гостува в Атина по покана на Института за дипломация и международни развития и сподели турския опит от съдействието с Международния валутен фонд. След дълги години на отлагани реформи и безконтролни публични харчове, Турция се озова на ръба на пропастта в началото на новия милениум. Кризата, която настъпи в страната обезцени с над 50 на сто стойността на лирата, инфлацията избухна до почти 68,53%, БВП се сви с 7,4%, а десетки банки и финансови институции фалираха. Без финансиране и с неясна идея как може да се справи със ситуацията, Турция допря до извънредната помощ на Международния валутен фонд.

Десет години по-късно страната отбелязва  дълбоко впечатляващия икономически растеж от 11% от БВП, по официални данни, има стабилна финансова система и положителен търговски баланс. Самият Юсер, пояснява, че страната е далеч от идеална, но макроикономическите показатели вече са стабилни и Турция е атрактивно място за развитие за много инвеститори. По отношение на политическата власт, той не отрече, че е до голяма степен авторитарна, но това има и добрите си страни. Правителството е едно и също в последните 10 години и инвеститорите чувстват сигурност в политическата система. Със сериозна доза черен хумор, Юсер отбеляза за обществената нестабилност в Гърция: „Твърде много демокрация може да се окаже опасно”.

„Трябва да отбележа, че Гърция днес е в подобна позиция, каквато беше Турция преди 10 години”, заяви Юсер. Той не пропусне да отбележи, че не всички променливи показатели са едни и същи, но основният проблем, който Гърция изпитва с големия външен дълг е добре познат и на турските им съседи. „Независимо от това, за разлика от Турция, гръцката икономика е абсолютно обвързана с останалите страни в Европа и затова последиците биха били много  по-сериозни”. Той подчертава, че успоредно с програмата на Международният валутен фонд, Гърция има нужда не само от финансова помощ, но и дългово-насочен индивидуален план за икономическото възстановяване. Когато този план е „скроен” по мярка, политическите сили в страната трябва да достигнат до консенсус за нужните мерки.

Ерол Юсер подчерта, че намесата на Международния валутен фонд е горчивото лекарство, което трябва да се погълне, за да се възстанови болната икономика. „Ако всичко беше наред в Гърция, нямаше да имате нужда от финансовата помощ”, подчертава финансовият специалист. Затова правителството трябва да се придържа към предначертаната програма. Връзката на Турция с Международния валутен фонд е на заемополучател с кредитор. В нея няма място за услуги. „За много години Турция разходваше с маратонски ритъм без да приложи, така нужните финансови реформи. Това не можеше да продължава завинаги, особено като се вземе предвид, че износът спадаше, а дългът растеше.” Турция трябвало да плати обратно задълженията си, както старите, така и помощта, защото преструктуриране на дълга не е било прието.

Турция не е била в състояние да преговаря нито една от клаузите на помощта. Въпреки това, държавното управление е било убедено, че изградената помощна програма ще даде резултат и строго се е придържало към нея. Общата сума, която страната получава от Международния валутен фонд е 23,6 милиарда долара. Условието да се получи помощта е да се наложи изключително строга монетарна политика, която ще изкорени старите навици, които издуват бюджетните разходи. „Продължителното подчинение на спасителния план ни помогна да се убедим след време, че реформите на Международния валутен фонд прилагани в последните 10 години помогнаха на страната и общата икономическа стабилност”. Ерол Юсер подчерта, че вярва в бъдещето в Гърция и смята, че страната може да преодолее всичките си трудности. Доказателство за неговия оптимизъм е компанията, която той отвори тази година на гръцка земя за финансови консултации, въпреки тежкия данъчен режим, за който говорят местните бизнесмени.