Галерия

1

След две години ходене по мъките, Гърция най-сетне успя да прескочи бариерата сложена от колективните трудови договори и направи законно намаляването на заплатите в частния сектор под границата от 751 евро. От тук нататък работодателите в Гърция имат право да намалят до 22% основната работна заплата на своите служители, ако са регулирани от колективните и браншовите трудови договори. При младежите между 18-25 години също ще има промяна в трудово-правните отношения. При начинаещите служители преди 25-годишна възраст минималната работна заплата ще стане 510 евро. При вече работещите младежи, които получават над минималната работна заплата от 751 евро (важаща досега), работодателите ще могат да намалят възнаграждението им с 32%. Към намалената стойност на заплатата ще трябва да се добавят, ако се полагат семейните добавките от повишение 10% и тези за трудов стаж за всеки три години работа.

До 14 май месец тази година правителството дава възможност на предприятията и синдикалните организации да се договорят за нивото и условията на новите браншови договори. Ако двете страни не успеят да стигнат до споразумение, три месеца след изтичане на старите браншови договори намаленията установени от закона могат да влезнат автоматично в действие. Още миналата година правителството узакони създаването на индивидуални трудови договори, които не се приеха особено радушно.

Фирмите, които успяха да се договорят със служителите си за нивото на заплатите извън условията на колективните трудови договорености няма да бъдат засегнети от новите промени. Всички останали служители в частния сектор, които доскоро се оповаваха за нивото на заплатите си на колективните договори могат да понесат намаления на възнагражденията.

Промените в закона бяха оповестени на пресконференция в министерството на труда и социалното осигуряване от Георгиос Кутроманис, който призна, че положението със заетостта в Гърция е много тежко. Безработните в страната надминават един милион души. За над 400 хиляди служители в частния сектор заплатите закъсняват да се изплатят поне с 20 дни до три месеца. Около 60% от малките и средни предприятия заявяват, че не знаят дали ще могат да издържат в следващата година. При тези условия Кутруманис настоя, че либерализирането на трудовия пазар и заплащането в частния сектор ще дадат глътка въздух на предприятията да намалят разходите за заплати, като в същото време ще запазят съществуващите работни места. “Намаляването на заплатите не е задължение, а право на работодателите и в повечето случаи те са задължени да въведат намаленията след договорка със служителите”, подчерта Кутруманис.

Министърът на заетостта подчерта, че за да започне да се оправя състоянието на трудовия пазар в страната и на осигурителната система трябва да се изпълнят три основни условия. Първото от тях е стабилизирането на макроикономическата среда. То не зависи от конкретното министерство, а общо от водената политика в страната. “С взимането на последните решения Гърция се върна по пътя на стабилизацията, но има още много време докато станем устойчиви”, заяви Кутруманис за завършването на процеса PSI и одобряването на първия транш от втората финансова помощ.

Второто условие за стабилизиране на трудово-осигурителната среда е намалението на разходите на министерството. Досега разходите на институцията са били съкратени с 3,2 милиарда евро. Министерството е установило, че около 850 хиляди осигурени не са си плащали задълженията към фондовете повече от три години. Те са акумулирали невзети приходи за социално-осигурителната система от 11 милиарда евро. “От тази сума могат да се възстановят само две трети или около седем милиарда евро”, призна Кутруманис. Той поясни, че страната получава приходи от около 1,2 милиарда евро от покриването на стари задължения.

На трето място идва нуждата да се преустрои начина на събиране на осигурителните вноски. “Не може някои сектори да изискват високи пенсии в края на трудовия си стаж, но да не плащат коректно социaлните си осигуровки”, заяви Кутруманис. Той посочи земеделците и заетите на свободна професия са най-нередовни във внасянето на осигуровките си. Според данните на министерството само 62% от осигуряващите се замеделци са коректни към плащането на вноските си към здравните и пенсионните фондове. Други 55% са коректните платци към фонда за осигуряване на заетите на свободна професия. Докато работещите не започнат да изпълняват задълженията си, така както искат да защитават правата си, не можем да гарантираме, че няма да има намаление на пенсиите и заплатите, заключи министърът.