Галерия

1

Новите изисквания на Европейския съюз за строги правила за капитализацията и ликвидността на банките, известни като комитета Базел 3 ще доведат до по-бавен кредитен ръст, заяви управителят на Банката на Гърция Георгиос Провопулос. Той подчерта, че новите правила ще стимулират банките да разчитат повече на акумулирането на депозити, за да ги направи финансово по-устойчиви. Въвеждането на изискванията на комитета Базел 3 ще се отрази неизбежно и на макроикономическата динамика на Гърция, като икономическото развитие ще се базира в по-голяма степен на износа и подобряването на конкурентността.

Износът на повече и по-различни стоки и услуги ще предпази икономиките от допълнителни сътресения, каза още Провопулос. Той подчерта, че същевременно експортът на повече и по-разнообразни стоки и услуги е важен механизъм за намаляване на външния дълг. Успешният износ е показател за по-високата конкурентност на страната и за по-добрите позиции, които заема в световния търговски обмен.

Докато се стигне, обаче до този момент в Гърция трябва да се проведат поредица на икономически и структурни реформи, които да сложат основата на икономическия възход. Искат се смели, бързи и ефективни реформи, за да не се загуби ценно време, което може да струва скъпо в бъдеще. Фискалната консолидация е важен елемент за осигуряването на висок растеж. С нея ще се намалят частните инвестиции в някои сектори и ще се отдели по-голямо място за инвестициите в инфраструктурата, които са решаващи за положителния икономически ръст.

Основен проблем в постигането на успешни резултати от фискалната стабилизация е обществената подкрепа при прилагането на реформите. Това е и слабото място на Гърция, която в последната година бе разкъсвана от непрестанни стачки и протести срещу промените в държавния сектор, реформите в трудово-правните отношения и в социалната политика. „В период от спад в доходите и повишаване на безработицата, постигането на тази подкрепа може да се окаже сериозен проблем”, бе категоричен Провопулос.

Няма нужда от откриване на нов икономически модел, но трябва да се намери точния икономически модел за Гърция, който да доведе до стабилизиране в дългосрочен план, каза главният икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие Ерик Бергльоф. Според него страните от югоизточната част на Европа трябва да се съсредоточат върху три основни теми. Развиването на капиталовите пазари, създаване на експортен капацитет и подобряване на бизнес климата като цяло.

Конкретно за ситуацията в Гърция говори шефът на местния офис на Международния валутен фонд Боб Траат. Двата най-сериозни проблеми на страната са, че приходите са значително по-ниски от разходите в бюджета и нетната цена на продукцията, произведена от Гърция не е рентабилна на международния пазар или с други думи неконкурентна. Намаляването на дефицита е доста по-лесно от повишаването на конкурентността, казва Траат.

„Трябва да направите икономиката си по-гъвкава”. Този процес изисква изместване на приоритетите от стимулация на потреблението към стимулирането на износа. „Намалете местното потребление или майката-природа ще го направи вместо вас. Ако въведете сериозни реформи, ще си осигурите силен старт на външния пазар и ще привлечете чужди инвестиции”. Така Траат обясни нуждата от промени в трудовата среда и либерализирането на пазара. Трудови реформи са нужни, за да се пригодят заплатите към нивото на икономиката. Ако въведем успешно всички реформи, Гърция може да достигне икономически ръст от 6% от БВП.

Предприемачеството трябва да заеме мястото на всеобхващащия публичен сектор в Гърция, казват от Международния валутен фонд. Затова се иска оптимизиране и подобряване на дейността на държавната администрация, опростяване на данъчната система и премахване на корупцията. В момента хората гледат на данъчните органи като на заплаха. Реформата трябва да покаже, че данъчните органи са сътрудници на бизнеса, като в същото време подобри събирането на приходи и намали данъчните измами. Опростяването на данъчната система и прозрачността в прилагането на законите ще се отрази изключително добре на приходите в държавния бюджет и ще промени коренно отношението на гражданите към данъчните институции.

„Разходите за социално и здравно осигуряване, които плащат работодателите са несъразмерно високи в сравнение с производителността на страната и на самите предприятия”, заяви  Боб Траат. Приватизацията от друга страна е още един коз в ръцете на правителството, което може да се възползва от неоползотворените публични активи и да привлече нови капитали.

За важността на образованието и връзката с иновациите и износа, като катализатор на икономическия растеж говори главният съветник на Банката на Гърция Хедър Гибсон. Тя заяви, че Гърция се нарежда на трето място след Норвегия и САЩ в листата на страните с най-много университети, но за съжаление заема едно от последните места от държавите с производство на иновации и високи технологии. „Нямате нужда от тези висши училища, ако не се развиват нови технологии”, заяви категорично тя. Според нея трябва да се стимулира производителността, защото най-продуктивните страни по подразбиране са и най-конкурентни. Хедър Гибсон настоява, че трябва да се наблегне на качеството на човешкия ресурс и на технологичното развити, защото в дългосрочен план ще доведе до положителен резултат за държавата.