Галерия

1

Извън контрол и далеч от целите, поставени от правителството и Тройката, се намира вече рецесията  в икономиката, като през първото тримесечие на годината БВП се е свил с 6,5%, вместо с 6,2% както показваха предварителните данни на Гръцката статистическа служба.

С изключение на лекото повишение при износа и намаляването на вноса, всички останали индекси отбелязват рязък спад, като най-значим и обезпокоителен е спадът в инвестициите и резервите с общо 33,4%.

Това развитие на нещата буди тревога, че целта за удържане на рецесията през цялата 2012 в рамките на 4,7% ще се окаже доста амбициозна. Най-вероятно ще последва преразглеждане на тази цел, което ще отдалечи още повече във времето възстановяването на икономиката.

Банката на Гърция предвижда вече рецесия от порядъка на 5%, докато Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е още по-песимистична, като изчислява, че рецесията ще достигне 5,3%. От ключово значение ще бъде БВП през третото тримесечие, защото се изказват страхове, че спадът в туризма, както и свиването на потреблението, поради плащането на увеличените данъчни задължения, ще предизвикат по-дълбока рецесия.

Евентуалното преразглеждане на БВП ще предизвика верижни реакции и изменения във всички макроикономически цели (дефицит, дълг и т. н.), като същевременно ще намали и данъчните постъпления, в резултат на което ще се наложи да бъдат взети нови мерки.

Спадът на БВП през първото тримесечие обяснява увеличаването на безработицата, отчетена през първите месеци на годината, като процентите достигат 21,3% през януари, 21,4% през февруари и 21,9% през март, а броят на безработните достигна 1 075 081 души.

Спад на БВП

За свиването на БВП с 6,5% през първото тримесечие на 2012 допринесоха следните явления:

- Намаляването на общите потребителски разходи със 7,5%, в сравнение с първото тримесечие на 2011. По-конкретно те са се свили до 39,8 милиарда евро от 43 милиарда през първото тримесечие на 2011. Потреблението на домакинствата е намаляло с 8,5% и достигна 31,8 милиарда евро от 34,8 милиарда евро през първото тримесечие на 2011, поради свиването на доходите.

- Възнагражденията на наетите лица са намалели с 15,5% през първото тримесечие на 2012 и възлизат на 14 140 милиона евро от 16 727 милиона евро през същия период на 2011.

- Потреблението на държавното управление е намаляло с 3,2% и спадна до 7,9 милиарда евро от 8,2 милиарда евро през първото тримесечие на 2011, заради намаляването на първичните разходи в бюджета.

- Брутните инвестиции на основен капитал са намалели с 21,3% в сравнение с първото тримесечие на 2011 и достигнаха 5,3 милиарда евро от 6,75 милиарда евро през първите три месеца на 2011. Въпреки това като се прибави намаляването на резервите с 962 милиона евро, общият спад на брутния капитал достигна 33,4%.

- Намаляването на дефицита в търговския баланс неутрализира донякъде спада на БВП. През първото тримесечие на 2012 търговският дефицит е намалял с 41,9%, в сравнение със същия период на 2011.

- Износът на стоки и услуги се е увеличил общо през първото тримесечие на 2012 с 1,4%, спрямо същия период на 2011. Износът на стоки се е увеличил с 3,3%, докато износът на услуги е намалял с 1,1 %, при това не е отчетен очакваният спад в туризма, което ще стане през третото тримесечие.

- Вносът на стоки и услуги е намалял с 16,6% в сравнение с първото тримесечие на 2011. По-конкретно вносът на стоки е намалял с 18%, а вносът на услуги – с 10,5%.

Провалените прогнози

Провалът при определянето мащаба на рецесията е основният неуспех на съставителите на първия и втория меморандум, тъй като действителните размери на рецесията надхвърлят чувствително първоначалните оценки на правителството и надзорната Тройка.

Ако първият меморандум беше реалистичен, от 2012 икономиката би трябвало да отбелязва растеж. В действителност не само че рецесията се запазва, но и мерките, които вече бяха взети и онези, които тепърва ще се вземат, потапят икономиката в още по-дълбока рецесия. Провалените прогнози на Тройката и правителството за мащаба на рецесията са следните:

1. Първият меморандум от май 2010 предвиждаше, че гръцката икономика ще отбележи ръст през 2012 в размер на 1,1%.

2. Средносрочната фискална рамка, изготвена през юни 2011, предвиждаше, че през 2012 икономиката ще отбележи ръст в размер на 0,8% като се очакваше «постепенно ускоряване на растежа до 2015», със среден темп на растеж 2,7%.

3. В проектобюджета за 2012, изготвен през октомври 2011, очакванията за растеж бяха опровергани и бе изчислено, че през 2012 икономиката ще се окаже в рецесия от порядъка на 2,5%.

4. Месец по-късно, през ноември 2011, в окончателния проектобюджет рецесията за 2012 бе изчислена на 2,8%.

5. През февруари 2012 поставената цел бе преразгледана за пореден път и бе изчислено, че през 2012 рецесията на икономиката ще достигне 4,7%.

Като се имат предвид последните събития и признаци, както и несигурността през последните два месеца, почти сигурно е, че посочената цифра през февруари също ще бъде преразгледана в посока надолу, нещо, което може да се отрази и на 2013. За следващата година вторият меморандум предвижда нулева промяна на БВП, с рецесия през първите месеци и възстановяване на икономиката от края на годината. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие оспорва прогнозите на Тройката и предвижда нова рецесия от порядъка на 1,3% и през 2013.

Спад в промишленото производство

През април промишленото производство отбеляза нов спад, който се дължи главно на свиването на вътрешното търсене, като само експортната дейност остава в подем.

По-конкретно през април 2012 индексът на промишленото производство отбелязва спад с 2,2% спрямо същия месец на 2011.

Средният индекс за периода януари-април 2012, в сравнение със същия период на 2011, отчете спад с 6,3%.

От подробните данни на Гръцката статистическа служба става ясно, че спадът на промишленото производство се дължи на:

- намаляването с 5,1% на индекса на производство в минната индустрия, поради намаляването на индексите за добив на въглища и метални руди.

- намаляването с 23% на индекса на производство в преработвателната промишленост, поради намаляването на индексите при напитките, в печатарския бранш, при основните метали, апаратурата, оборудването и мебелите.

- намаляването с 4,6% на индекса на производство на електроенергия.

- намаляването с 1,0% на индекса за водоснабдяване.

През първите четири месеца на 2012 отчетеният спад на промишленото производство с 6,3% се дължи на следните промени в индексите:

- на намаляването с 1,5% на индекса на производство в минната индустрия.

- на намаляването със 7,4% на индекса на производство в преработвателната промишленост.

- на намаляването с 5,1% на индекса на производство на електроенергия.