Галерия

1

Новината, че неправителствената организация „Международен център за деминиране” е успяла да източи 9 милиона евро от бюджета на гръцкото министерство на външните работи продължава да се намира на челно място в медиите. Но далеч по-скандалната новина, че част от тези пари са били изпращани към бившия лидер на босненските сърби Радован Караджич в годините, когато той бе обявен за издирване за извършените под неговото ръководство военни престъпления фигурира само в една.

Според статия на журналиста Такис Михас в Protagon.gr гръцки дипломати използвали организацията като канал за финансиране на Караджич и по този начин са му помагали да се укрива от членовете на международните умиротворителни сили SFOR.

Първият обвинителен акт срещу бившия президент на Република Сръбска и началник-щаба на Босненската сръбска армия Ратко Младич бе повдигнат през юли 1995, а вторият – през ноември същата година. Караджич е обвинен в извършване на геноцид срещу босненските мюсюлмани, престъпления срещу човечеството, нарушение на законите или обичаите на войната и тежки нарушения на Женевската конвенция.

Имената на жертвите от клането в Сребреница, извършено през юли 1995 под ръководството на Ратко Младич

В продължение на 12 години Караджич се укрива от Международния наказателен  трибунал за бивша Югославия. Той е заловен на 21 юли 2008 от сръбските специални полицейски части в Белград, където живеел в продължение на години.

Фактът, че той не бе заловен за толкова дълго време го превърна в национален герой за босненските сърби. Според статията в Protagon.gr, през цялото това време Караджич е имал подкрепата на кръг от предани приятели и поддръжници, които са се грижели за него, като му осигурявали скривалища, информирали го за действията на разследващите органи и най-вече му предоставяли парични средства.

В центъра на тази мрежа се намирал Душан Тесич, телохранител и много близък приятел на Караджич. Той бил заловен през 2005 от силите на SFOR в Пале. Според изявления на техните ръководители пред местни медии в Босна, след ареста си Тесич започнал да дава най-различни сведения. Но онова, което изненадало най-много служителите на SFOR била информацията, че от 2001 той бил член на една гръцка неправителствена организация, която се занимавала с деминирането на региона. Става дума именно за „Международния център за деминиране”.

С други думи, пише авторът на статията, една гръцка организация, финансирана в продължение на години от гръцкото външно министерство е финансирала човека, изиграл ключова роля в укриването на Радован Караджич.

Радован Караджич в Международния наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага

След разкритията силите на SFOR започнали да следят отблизо дейностите на гръцката организация. В разговор на Такис Михас с тогавашната говорителка на трибунала Флоренс Хартман в началото на изминалото десетилетие тя потвърдила информацията и изразила огромното си учудване за това, че гръцки държавни пари се използват за финансирането на беглеца Караджич и с цел той да не бъде заловен от международните умиротворителни сили.

В изявленията си пред босненски медии един местен бивш служител на организацията посочил, че Тесич имал много близки отношения с нейния директор Константинос Дзевелекос. „Когато Константинос говореше с Тесич използваше друг преводач, който идваше от Атина специално за тази цел. Никой друг нямаше право да присъства на тези срещи”.

Но той е бил само едната страна на връзките на неправителствената организация с кръга около Радован Караджич. „Международният център за деминиране” бил също тясно свързан с компанията UNIPAK със седалище в Пале. Тя снабдявала организацията с различни неща, включително и със служители.

Директор на компанията бил Радомир Коич – бивш директор на полицията, назначен от Караджич. През 2003 Европейският съюз му забранил да пътува в страните – членки, поради участието му в укриването на бившия президент.

От момента, в който UNIPAK се заела с избора на служителите на организацията били изгонени всички, които не били сърби. „Никога не получихме обяснение защо ни изгониха и защо не ни позволиха да завършим работата си, за която бяхме подписали договори”, заявил бивш служител от хърватски произход.

В заключение Михас посочва, че никое от описаните събития не е било отразено от гръцките медии. „Що се отнася до мен, когато се опитвах да напиша нещо за гръцката неправителствена организация и връзките й с Караджич във вестника, в който работех тогава, винаги получавах в отговор едно категорично и необяснимо: Нет”.

В същото време бившият гръцки премиер Георгиос Папандреу и неговият дългогодишен сътрудник Алекс Рондос категорично отричат, че имат някаква връзка с организацията, въпреки че парите са били източени в периода 2000 – 2004, когато Папандреу е бил начело на ведомството.

Със съобщение до медиите от офиса на бившия премиер осъждат „опитите на някои медии да намесят Георгиос Папандреу в случая по начин, който няма нищо общо с истината и реалността”.

Георгиос Папандреу и Алекс Рондос - снимки: Катимерини

От своя страна Алекс Рондос, който е подсъдим по случая изрази учудването си за това. Той е роден в Танзания и е прекарал по-голямата част от професионалния си живот в Африка, където е придобил богат опит в качеството си на служител в американски и британски неправителствени организации.