Галерия

2

1

Елица Ценова, списание "Българите в Австрия"
Специално за GRReporter

„Е, най-после и гърците взеха драстично решение. Може и да се справят“. С тези думи ме посреща Михаела Вайс пред кварталното училище на 30 юни, ден след като гръцкият парламент прие предлагания от Европейския съюз пакет с мерки за избягване на фалит. От няколко години с нея заедно чакаме децата си да приключат с учебните занимания. Отдавна сме прехвърлили темите за учители, социална и образователна система. Почти цял месец вече обсъждаме обстойно кризата в Гърция. Михаела е около 35-годишна енергична и образована жена, работи в малка фирма за рекламни услуги и има две деца. Харесва Гърция, била е там на море и обожава маслините – „ей такива големи и черни“, описва тя кръг с палец и показалец. Сега не може да проумее какво и защо се случва в средиземноморската държава.

Ако кризата с дълга на Гърция е била предизвестена за повечето икономически анализатори и за политическия елит, за обикновения австриец тя беше почти шок. Въпреки случващото се в Ирландия, страховете за Испания и притесненията за Португалия, които от време на време се промъкваха в пресата, досега не се бе случвало утвърдена държава от Европейския съюз да изпадне в толкова тежък финансов колапс. Драматизъм в ситуацията внася и фактът, че това се отнася за член на еврозоната.

Австрия е сред дисциплинираните членове на Европейския съюз и една от държавите, които извличат най-много ползи от участието си в еврозоната. Макар и рядко, все още могат да се срещнат консервативно настроени граждани или привърженици на крайнодясната Партия на свободата, които твърдят, че ЕС е ненужна „окупация“, нарушаваща конституционно закрепения неутралитет на страната. Алпийската република се отличава с финансова стабилност, висок кредитен рейтинг (ААА), ниска безработица и социална стабилност. Тя беше сред най-слабо засегнатите от световната икономическа криза държави и сравнително бързо и безболезнено успя да се възстанови.

АВСТРИЯ ПРЕДУПРЕЖДАВА
Когато в края на 2009 стана пределно ясно, че гръцките финанси са в много по-трагично състояние от предполагаемото, Европа се впусна в търсенето на мерки, за да предотврати дълговата криза на страната. В началото на 2010-а срещу обещания за структурни реформи и бюджетни съкращения Гърция успя да подпише меморандум за финансова помощ с Европейската централна банка, Европейската комисия и Международния валутен фонд. Още тогава Австрия изтъкна, че ще очаква по-голяма активност от страна на островната държава и предприемането на реални мерки за спазване на споразумението. Дни преди гласуването на третия транш от 9 милиарда алпийската република се оказа първата голяма държава от Европейския съюз, която каза „стоп“ на гръцката нерешителност и неспособност за драстични мерки. На 16 ноември 2010 тогавашният финансов министър Йозеф Прьол предупреди, че Австрия може да откаже да подкрепи отпускането на поредния транш през декември, тъй като Гърция не спазва своята част от договорката. В края на миналата година южната ни съседка започна с дългоотлаганите непопулярни мерки, които доведоха до протести и бунтове по улиците и площадите на големите градове. Появиха се и първите неприятни паралели със ситуацията в Аржентина през 2001.

НЕТЪРПЕНИЕ И ГНЯВ
„Очевидно гръцкото правителство е харчело много повече пари, отколкото е могло да събере от данъци“, разсъждаваше Михаела някъде в началото на май, когато започна да излиза информация за щедрата социална политика в Гърция, за неефективността на публичния сектор, за укриването на данъци и корупцията. Постепенно симпатията ù към островите, синьо-белите къщи и маслините започна да се топи. Тя разбра, че гръцката криза ще струва на Австрия повече от € 2,3 милиарда. „Когато са вземали големите бонуси, не са питали откъде идват парите, а сега се бунтуват“, възмущаваше се тя на хилядите протестиращи пред гръцкия парламент. Това беше и доминиращото настроение в онлайн форумите на големите австрийски вестници. Фактът, че Гърция е заблудила Европейския съюз по отношение на готовността си да покрие стандартите за влизане в еврозоната през 2001, на практика засили страховете на много австрийци. Дали пък и този път южната държава няма да приложи някакъв финансов трик, с който да скрие нарастващия вътрешен дълг, стигащ до 160 % от БВП? „Дори хората да спрат да ядат, пазаруват и харчат и да дават всичко спечелено за изплащане на дълга, ще са им необходими поне две години – започна да пресмята набързо рекламната специалистка. – А това няма как да се случи! Ще трябва да се откажат от много екстри“.

Нарастващите протести в Атина, натискът от страна на Европейския съюз за реално предприемане на драстични мерки за съкращения в бюджета и повишаване на данъците, коментарите относно милионите евро, които трябва да платят данъкоплатците от Европейския съюз заливаха първите страници на „Ди Пресе“, „Куриер“, Кроне Цайтунг и останалите медии в алпийската държава през юни. Негативните настроения спрямо тези, които стачкуват по улиците, „вместо да работят“, преобладаваха над тези, които се опитваха да обяснят, че причините за тази криза са не само икономически, а в много голяма степен и политически. Австрийците не се притесняваха да критикуват правителството си за това, че непрекъснато се съгласява да налива средства в закъсалата гръцка хазна. Мария Фектер, първата жена финансов министър на Австрия, беше обвинена, че парите на данъкоплатците се раздават непрозрачно и безконтролно. Нетърпение, гняв, страх и недоверие определяха настроенията на обикновените хора. Те се чувстваха излъгани от гърците, от европейските институции, от собствените си политици.

КРАТКА ПАУЗА В КРИЗАТА
Попитах Михаела дали е убедена, че предлаганите на Гърция драконовски мерки ще проработят. Тя се замисли. „Безсмислено е да се повишават данъците в страна, където укриването им явно е национален спорт – констатира тя. – Но явно гърците нямат друг избор. Без тези пари не могат“. Драматичното решение на гръцкия парламент на 29 юни да приеме предлаганите от Европейския съюз мерки като условие за отпускането на нови средства беше посрещнато с облекчение. Клайне Цайтунг го определи като „малка глътка въздух за Гърция“.

Бундеспрезидентът Хайнц Фишер поздрави гръцкия парламент за решението. Той предупреди, че по-нататъшният път за оздравяването на гръцките финанси ще бъде труден и болезнен, но благодарение на това решение пукнатината между Гърция и нейните европейски партньори е заличена. В този позитивен тон бяха изказванията на външния министър Спингелер, финансовия министър Мария Фектер и бундесканцлера Вернер Файман. Но всички те не пропуснаха да подчертаят, че тези пари сами по себе си не решават гръцките проблеми. За да излезе от дълбокото блато на кризата, страната трябва да следва ясна стратегия и да започне инфраструктурни проекти. Едва сега и Михаела повярва, че нещо в Гърция може да се промени. Тя вярваше, че съкращенията на разходите, повишаването на данъците, приватизацията ще помогнат на Гърция да се върне на картата.

КАКВО СПАСЯВАМЕ?
Въпросът за вината винаги е тежък не само заради моралния аспект, а и защото разнищването му изважда на бял свят скрити и затаени истини. Дали само Гърция е виновна за положението, в което се намира в момента, или през всичките тези години големите финансови институции, банките и бизнес интересите са подпомагали затъването на държавата? Как така години наред никой не е забелязал натрупващите се проблеми в гръцката хазна? Като дава близо € 2 милиарда помощ, кого спасява Австрия – гръцката икономика, еврото или своите банкови интереси в региона?

Факт е, че тази криза не може да остане затворена в една държава и ефектът от нея ще предизвика верижна реакция сред съседните страни. Много се изписа за германските и френските инвестиции и вложения в островната държава, които трябва да бъдат спасени. Макар и не в толкова големи размери, интересите на австрийския банков сектор също могат да бъдат сериозно засегнати, ако се допусне фалит на Гърция. 16 % от активите на местните банки са свързани с Източна Европа и в частност с България, Румъния, Сърбия.

Децата ни завършиха училище и не съм срещала скоро Михаела, за да продължим разговорите си за политици, Европейския съюз, съдбата на еврото и излизане от дългата криза. Събитията продължават да се развиват, проблемът „Гърция“ преля в една по-голяма и болезнена тема за бъдещето на Европейския съюз, за необходимостта от преструктуриране на Съюза, въвеждането на финансова дисциплина и централизация. Като че ли страховете на хората стават все по-големи и недоверието към европейските политици и способността им да се справят с кризата нараства. Анонимен автор на коментар в статия на „Дер Щандарт“ питаше: „Сега може и да отървем кожите. Но как да се подсигурим така, че тази ситуация да не се повтаря?“. Май европейският политически елит има много за мислене. А лятото е повече от горещо.