Галерия

1

Религиозните стандарти „халал” и „кошер” представляват голяма възможност за пласирането на гръцките земеделски и продукти от животински произход, предвид повишеното търсене на потребителите за такива стоки в световен мащаб.

Става дума за сертификати, които се издават от висшите органи на всяка религия – равин за „кошер” и мюфтия за „халал”, след като продуктите бъдат подложени на стриктна проверка. Експерти смятат, че конкретните удостоверения могат да се превърнат в своеобразен „паспорт” за гръцките продукти и същевременно да подпомогнат както индустрията, която произвежда готови продукти, така и производителите на първичните суровини.

„Сега е моментът за гръцките продукти, които са известни със своето качество. Имаме един много динамичен земеделски сектор, който може да се развие още повече чрез износа на сертифицирани стоки в мюсюлмански и други страни и да спечели доверието към тях от страна на техните граждани”, заяви един от собствениците на компанията Greekexports, която е специализирана в консултантските услуги и сертифицирането им като „халал” Томас Васарас.

Въпросът бе обсъден по време на конференция на тема „Религиозните сертификати „халал” и „кошер”- Паспорт за износа към мюсюлмански и еврейски популации в целия свят”, която се проведе в Ксанти.

Васарас допълни, че за да могат да бъдат предложени на евреи и мюсюлмани, които искат да консумират чисти от религиозна гледна точка храни, продуктите трябва да имат сертификат, че при производството им не е използван някоя забранена от двете религии съставка.

„Производството на сертифицирани продукти може да засили и туризма в някои региони”, посочи консултантът по износ и сертифициране на продукти „кошер” в Гърция Атанасиос Голяс. „Посетителите от Израел са над 400 000 души всяка година. Всички тези хора имат проблем с това да решат къде да се хранят, понеже в Гърция няма сертифицирани ресторанти и продукти „кошер”. На пазара има търсене и колкото повече подобряваме образа на Гърция в чужбина с необходимите за това сертификати, толкова ще подобряваме и мястото й на туристическия пазар”, подчерта той.

По думите му в Солун вече има два хотела, един в центъра и един в източната част на града, които имат сертификат „кошер” и предлагат такива ястия в ресторантите си.

И понеже цифрите показват с най-голяма точност мащаба на пазарите, на конференцията бяха представени данни, според които търговията с продукти „халал” е с оборот от 600 милиарда долара и тенденцията до 2020 е той да расте средно с около 3,7 на сто на година. Нейният дял в световната търговия с хранителни продукти е 12 на сто и затова големи вериги за продажба да дребно поставят все повече продукти „халал” на рафтовете си.

Показателно е, че размерът на пазара във Великобритания, където 4 на сто от населението са мюсюлмани надхвърля 4 милиарда евро. В Австралия търговията с месо „халал” се е увеличила със 70 на сто в рамките на пет години.

Значителен е размерът и на пазара на продукти „кошер” – 9 милиарда долара. Според Голяс всяка година към него се добавят по около 3 000 нови продукта.

До момента сертификат „кошер” са получили около 400 000 продукти, които се произвеждат от 2 400 компании в целия свят. Те спазват правилата на хранене на евреите, които се коренят в Библията и тяхната религиозна традиция. Изисква се спазването на ред условия като избора на първичните суровини, комбинацията от съставките и начина на производство на продуктите.