Запазването на печалбата чрез намаляването на разходите е едно от предизвикателствата пред гръцката банкова система според  Теодорос Пепанидис от гръцкия клон на консултантската фирма McKinsey&Company. Но: “За съжаление приходите на гръцките банки намаляват много по-бързо от разходите им”, констатира той. Другите предизвикателства пред финансовата система според консултанта са запазването на качеството на банковите активи в условията на дълбока рецесия, изтичането на депозити и трудното финансиране на банките, отварянето им към гръцкия държавен дълг, което за първите 3 месеца на 2011 се изчислява на 49 милиарда евро и отново deleveraging, който да осигури един по-здравословен профил на финансиране, независещ изцяло от Европайската централна банка, както е в момента. “Банките знаят, че оттук нататък ще бъде много по-трудно да се правят пари. Финансирането трябва да е конкурентно, приходите ще се увеличават с много интелигентни решения, банките осъзнаха, че са отговорни пред обществото и това е нещо, което фундаментално ще промени начина на управлението им”, заключи Теодорос Пепанидис.

 Сега не е моментът да забавите реформите, бе посланието на постоянния представител на Международния валутен фонд в Гърция Боб Траа, който също говори пред форума. “За всички е ясно, че Гърция е на критичен кръстопът дали да  продължи смелите реформи или да намали скоростта. Според нас второто ще бъде голяма грешка. Структурните реформи се бавят. Ако те не се направят, гръцката икономика ще се балансира на по-ниски доходи и по-нисък стандарт. Това обаче не е нашата цел”, подчерта той. Според него целта на надзорната тройка е да постигне баланс на по-високи доходи и по-висок стандарт за населението.
    Как ще се постигне това? “Правителството не просто трябва да представи, а да приложи мерките, да консолидира публичните предприятия, да преструктурира държавния сектор, да приватизира смело. Трябва да се промени бизнес средата и трудово-правните отношения - категорично да се преустанови практиката на колективните трудови договори, да се опростят инвестиционните процедури, да се освободят до край затворените професии. Гръцката политическа система трябва да говори с един глас, за да не оставя съмнения в партньорите си”, заяви Боб Траа. Той призова и гръцката банкова система да изиграе своята роля. “Ясно е, че кризата притисна банките. Депозитите изтичат поради рецесията и поради слуховете за преструктуриране на дълга. Банките трябва да намалят разходите си и да предложат свежи пари на пазара. Държавните гаранции за банките са ефективни по наше мнение.  Има несигурност за това как рецесията и финансовото консолидиране ще им повлияят затова е изискването за по-голяма капитализация. Общественият сектор трябва да излезе от банковата система, всички държавни банки трябва да се приватизират, трябва да има сливане на банки”, бяха думите на постоянния представител на МВФ в Гърция.
    Запитан кога точно петият транш ще бъде изплатен на закъсалата средиземноморска страна, Боб Траа отговори внимателно: “Мисията на надзорната тройкаприключи с едно съгласие и на двете страни (на правителството и на тройката) за частите от програмата, по които Гърция трябва да продължи да работи докато се изплати траншът. Колкотоза самото плащане, аз не бих могъл да кажа нищо. На 20 юни има решаващо заседание на Европейския съюз, там ще се дискутира този въпрос”.

    На форума трябваше да говорят и финансовият министър Георгиос Папаконстантину и министърът на развитието Михалис Хрисохоидис, които в последния момент отказаха участие поради продължаващите обсъждания в Министерския съвет на средносрочната програма за икономическо развитие на Гърция. Колкото до фундаменталния въпрос дали банките са в ръцете на опитни гросмайстори или на авантюристични покерджии, отговорът ще покаже само времето.