Галерия

1

Гърция очаква съвсем скоро навлизането на чуждестранни инвестиционни фондове (distress funds) в страната, които се занимават изключително с изкупуването на необслужвани кредити. В следващите месеци се очаква, че гръцките банки ще се опитат да изчистят част от излишните товари в техните баланси. 25% от отпуснатите кредити в страната или около 57 милиарда евро банкови заеми в момента не се обслужват, сочат последните данни на Банката на Гърция цитирани от Нафтемборики. В момента правителството подготвя законопроект, който предвижда, че инвестиционните фондове, които са купули или ще изкупят заемите на червено, трябва да имат гръцка регистрация или най-малкото представител в страната. “Нашата цел е да се гарантира, че гръцките кредитополучатели ще имат възможност да се обърнат за контакт (с фонда) в страната си”, казва високопоставен член на правителството пред гръцката медия.

В условията на свиващ се пазар и ниска ликвидност банките се подготвят да намалят активите си след края на рекапитализацията. Процесът на рефинансиране на банките в Гърция след щетите нанесени от преструктурирнето на външния дълг, все още се бави, но според специалисти от банковите среди, това не е фатално. Банките се очаква да продадат и част от “добрите” си кредити като част от програмата за намаляване на активите. Нормализирането на финансовата ситуация в страната, ще позволи на банките да пуснат на пазара пакети от “лошите” кредити, които ще бъдат поети от така наречените distress funds. Начините, по които инвестиционните фондове ще събират заемите трябва да отговарят на действащото в момента гръцко законодателство, настояват местни финансови анализатори.

Засега остава в сила забраната за конфискация на собственост при неплатени дългове, които са до 200 хиляди евро. Този мораториум върху непогасените банкови задължения важи до 31 декември тази година. По-голяма част от ипотеките, бизнес кредитите за малките предприятия и едноличните търговци са от от този порядък и след премахване на забраната за конфискация на имуществото, много домакинства се притесняват, че може да останат на улицата.

Междувременно правителството се подготвя да разшири влиянието на закона за опрощаването на част от задълженията на домакинствата, които са в крайна нужда. При него домакинства, които нямат приход поради безработица или влошено здравно състояние и имат ипотечен кредит, имат право да се освободят от 80% от тежестта на банковите си задължения, ако става въпрос за изплащането на единствено жилище и семейството няма други недвижими имоти. От тази мярка са се възползвали минимален брой потребители и въпреки социалния й характер, тя не допринесе много за подобряването на състоянието на семействата с най-ниски доходи и банково кредитиране.

Друга мярка, от която вече са се възползвали над 700 хиляди потребители на банково кредитиране е разсрочване на погасяването на кредитите с намаляване на месечната вноска. Тази мярка има голям успех сред гражданите, които имат намалени приходи в сравнение с периода преди кризата, но сумата на месечната им вноска остава същата. Банкерите са сериозно притеснени, че разширяването на обема от потребители, които искат да предоговорят условията на заема си, ще задълбочи проблемите в балансите на финансовите институции.

Мисията на кредиторите и Асоциацията на гръцките банки не посрещат радушно идеята на правителството да се даде възможност за по-широко опрощаване на необслужваните кредити. Това ще увеличи допълнително загубите на банките и ще увеличи нуждата от средства за банкова рекапитализация. Правителство, банкери и институционални кредитори провеждат поредица от срещи, за да обсъдят възможностите за подобряване на ситуацията. Последната информация от преговорите между правителството и надзорната тройка сочи че, промените в закона за облекчаване кредитополучателите ще отвори допълнителна нужда от рефинансиране от един милиард евро. Според правителството допълнителни средства необходими за запълване на нуждите е един милиард евро, а според Асоциацията на гръцките банки тя достига три милиарда евро.